За първи път учени са успели да дадат отговор на това, колко лица може да разпознае средно един човек. Отговорът е впечатляващите 5000 лица.
Изследователският екип от Университета в Йорк изучава участници в проучването за колко лица могат да си припомнят от личния си живот и медиите, включително и броя на известните лица, които лично не познават, но разпознават.
Хората обикновено живеят в относително малки групи от около сто души, но според проучването нашите способности за разпознаване на лицето ни подготвят да се справим с хилядите лица, с които се сблъскваме в съвременния свят – на екрана, както и в социалните взаимодействия.
Резултатите осигуряват изходна линия, с която да се сравнят размерите на човешкия „речник на лицата“ със софтуер за разпознаване на лица, който все повече се използва за идентифициране на хората на летища, спортни срещи, масови събирания и в полицейските разследвания.
Д-р Роб Дженкинс от катедрата по психология в Университета в Йорк заявява: „Нашето проучване се фокусира върху броя на лицата, които хората наистина разпознават, но все още не сме намерили границата за това, с колко лица може да се справи мозъкът. Способността да се разграничават различни индивиди е очевидно важна – тя позволява да се следи поведението на хората във времето и да се променя собственото поведение при нужда.“
За проучването участниците са прекарали един час, записвайки колкото се може повече лица от техния личен живот, включително хора, с които са били в училище, колеги, други познати и семейство. След това са направили същото за известни личности, като актьори, спортисти, политици и други обществени фигури.
За участниците е било лесно да се досетят за много познати лица в началото, но към края на часа са изпитвали все по-голяма трудност да се досетят за нови лица, които разпознават. Тази промяна на темпото е позволила на изследователите да изчислят кога те няма да се сещат за нито едно познато лице повече.
Участниците са получили и хиляди снимки на известни личности, като е трябвало да отговорят, кои от тях разпознават. Изследователите са изисквали от участниците да разпознават две различни снимки на всеки човек, за да бъдат сигурни напълно в разпознаването.
Резултатите са показали големи разлики между различните участници, като някои от тях са познавали 1000 лица, а други 10 000 лица.
Д-р Дженкинс обяснява: „Диапазонът може да бъде обяснен от това, че има хора, които имат естествена способност да помнят лица и други, които наричаме „лоши физиономисти“. Има различия в това колко внимание отдават хората на заобикалящите ги лица и колко ефективно обработват информацията. Разликите отразяват и различната социална среда в която индивидите се развиват – някои участници са израснали в по-гъсто населени места и работят в големи фирми, като имат по-голям социален принос, докато други са от малки населени места“.
Средната възраст на участниците в проучването е била 24 години и според изследователите, възрастта представлява интригуваща основа за по-нататъшни изследвания.
„Би било интересно да се види дали има връхна възраст за броя на лицата, които познаваме“, каза д-р Дженкинс. „Може би се натрупват лица в паметта ни през целия ни живот или може би започваме да забравяме някои след като достигнем определена възраст“.
