Орбиталният апарат Juno на НАСА лети около Юпитер от много години. Наблюденията му ни научиха много за газовия гигант и неговите интензивни бури. Той разкри, че бурите се простират по-далеч в планетата, отколкото се смяташе досега, и Юнона (Juno е кръстен на богинята Юнона, съпруга на бог юпитер) е нашето основно око в небето, когато става въпрос за наблюдение на завихрящите се хали, които правят Юпитер толкова емблематичен.
Но Юпитер не е единствената цел на Юнона и космическият кораб също е прекарал много време в изучаване на няколко от спътниците на Юпитер, включително Йо и Европа.
Сега, за първи път от 2000 г. насам, Юнона ще направи близък полет над Ганимед, най-голямата луна на Юпитер и също така най-голямата луна в цялата Слънчева система. По обем е дори по-голяма от Меркурий, но е наполовина от неговата маса. Това, което прави Ганимед толкова специален, е не само размерът му, но и фактът, че той има свое собствено магнитно поле. Като единствената луна в нашата Слънчева система с магнитно поле, тя може да бъде по-добре защитена срещу определени заплахи от космоса, макар че без значителна атмосфера не е ясно дали животът може да съществува там.
Склонни сме да мислим за планетите, които се нуждаят от значителна атмосфера, за да поддържат живота такъв, какъвто го познаваме. Това има смисъл, тъй като без атмосфера, която ни заобикаля тук на Земята, ние бихме се задушили за около две секунди и бихме били напълно унищожени.
Луни като Ганимед обаче може би са намерили начин да заобиколят това, което би било предпоставка за наличието на някаква форма на живот там.
Ганимед е ледена луна, за която се смята, че съдържа значително количество вода. Голяма част от тази вода е под формата на лед, който я покрива, но е възможно течна вода да съществува по-близо до центъра на луната. Някои оценки предполагат, че дълбоко в Ганимед има повече течна вода, отколкото съществува на цялата Земя.
Никога не сме откривали живот никъде освен на Земята, така че е напълно неясно дали животът наистина може да съществува в обширни океани под повърхността, като този, който може би се крие в Ганимед. Ние знаем, че животът може да съществува при липса на слънчева светлина, тъй като има много форми на Земния живот, които съществуват точно така, но такъв воден живот ще се нуждае от източник на енергия. Ако в ядрото на Ганимед има значителна топлина, това може да е достатъчно, за да позволи на някаква форма на живот да процъфтява.
Някога се е смятало, че луни като Ганимед са напълно замръзнали без течна вода. Сега разбираме, че поради привличането на гравитацията приливите и отливите в тези светове генерират топлина и гарантират, че течната вода не замръзва.
Други луни като Европа и Енцелад на Сатурн, също могат да съдържат живот, въпреки че тепърва трябва да доказваме или опровергаваме тези теории.
Прелитането на Юнона над Ганимед няма да ни отговори на този въпрос, но ще ни осигури най-добрия поглед към масивната лунна повърхност и може да ни приближи до мисия за изследване на нейния необятен океан.
