Русия изгражда космически кораб с ядрено задвижване, който може да транспортира тежки товари в дълбокия космос. Русия в крайна сметка се надява да построи ядрена космическа станция, използваща подобна технология.
Идеята е да изпрати космически кораб с ядрено захранване до Луната, след това до Венера и след това до Юпитер. Роскосмос, руската федерална космическа агенция, съобщи, че нейният „космически влекач“ – терминът за космически кораб, който транспортира астронавти или оборудване от една орбита на друга – трябва да започне с междупланетна мисия през 2030 г.
Енергийният модул на космическия кораб, наречен „Зевс“, е проектиран да генерира достатъчно мощност за транспортиране на тежки товари през дълбокия космос. По същество това е мобилна атомна електроцентрала.
Няколко страни гледат на подобни технологии като начин за съкращаване на космическите пътувания. В момента космическите кораби разчитат на слънчева енергия или гравитация за ускоряване. Но това означава, че може да отнеме повече от три години, докато астронавтите извършат двупосочно посещение на Марс. НАСА изчислява, че ядрено задвижван космически кораб може да спести една година от този график.
САЩ се надяват да пуснат атомна електроцентрала – 10-киловата реактор, интегриран с лунен десант – на Луната още през 2027 г. Досега обаче НАСА е изпратила само един ядрен реактор в космоса, на сателит през 1965 г. Други космически кораби, като марсоходите Mars Curiosity и Perseverance, също са с ядрено захранване, но не използват реактори.
Междувременно Русия пусна в космоса над 30 реактора. Очаква се модулът „Зевс“ да ускори тези усилия, като използва 500-киловата ядрен реактор, за да задвижва космически кораб от една планета на друга, според руската държавна агенция Sputnik.
Планът на мисията изисква космическият кораб първо да се приближи до Луната, след което да се насочи към Венера, където ще може да използва гравитацията на планетата, за да измести посоката си към крайната дестинация – Юпитер. Подобен план би спомогнал за запазване на горивото.
Цялата мисия ще продължи 50 месеца (малко повече от четири години), според Александър Блошенко, изпълнителен директор на Роскосмос за дългосрочни програми и наука. По време на презентация в Москва миналата седмица, Блошенко казва, че Роскосмос и Руската академия на науките все още работят, за да изчислят балистиката или траекторията на полета, както и количеството товари, което може да носи.
Мисията в крайна сметка може да бъде предшественик на нови граници на руските космически полети. Sputnik съобщи също, че Русия проектира космическа станция, която използва ядрена технология.
Досега повечето космически кораби получават енергията си от няколко източника: Слънцето, батерии или нестабилни атоми, наречени радиоизотопи. Например космическият кораб Juno на НАСА, с мисия до Юпитер, използва слънчеви панели за генериране на електричество.
Слънчевата енергия може да се използва и за зареждане на батерии в космически кораб, но източникът на енергия става все по-малко мощен, когато космическият кораб се отдалечава от Слънцето. В други случаи литиевите батерии могат да помогнат сами да захранват по-кратки мисии. Например сондата Хюйгенс използва батерии за кратко кацане на луната на Сатурн, Титан, през 2005 г.
Двойката космически кораби „Вояджър“ на НАСА използват радиоизотопи (понякога наричани „ядрени батерии“), за да оцелеят в суровата среда на външната слънчева система и междузвездното пространство, но това не е същото като наличието на ядрен реактор на борда.
Ядрените реактори предлагат няколко предимства: Те могат да оцелеят в студените и тъмни области на Слънчевата система, без да се нуждаят от слънчева светлина. Те също са надеждни за дълги периоди от време – руският ядрен реактор „Зевс“ е проектиран да продължи да работи 10 до 12 години. Освен това те могат да задвижат космически кораби до други планети за по-късо време.
Но ядрената енергетика също има своите предизвикателства. Само някои видове горива, като силно обогатен уран, могат да издържат на изключително високи температури на реактора – и те може да не са безопасни за използване. През декември САЩ забраниха използването на силно обогатен уран за задвижване на обекти в космоса, ако е възможна мисия с други ядрени горива или неядрени източници на енергия.
Руските инженери започнаха да разработват модула „Зевс“ през 2010 г. с цел да го изпратят в орбита в рамките на две десетилетия. Самото производство и тестване на прототип започна през 2018 г., съобщава Sputnik. Миналата година Роскосмос подписа и договор на стойност 4,2 милиарда рубли (57,5 милиона долара), с който Arsenal, дизайнерска компания със седалище в Санкт Петербург, отговаря за предварителния проект.
Технологията може да помогне на Русия да разработи нова космическа станция до 2025 г. Би Би Си съобщи миналия месец, че Русия планира да прекъсне връзките си с Международната космическа станция – която сега тя споделя със САЩ, Япония, Европа и Канада, през същата година.
Русия стартира МКС в партньорство със САЩ през 1998 г. Но руският вицепремиер Юрий Борисов заяви пред държавния телевизионен канал Русия 1 миналия месец, че за състоянието на МКС „има много какво да се желае“. Всъщност наскоро станцията изпита течове на въздух и повреда на системата за подаване на кислород. Според НАСА, МКС може да лети поне до 2028 г., като агенцията вероятно ще обезвреди станцията през следващите 10 до 15 години.
