Нови генетични изследвания показват, че е имало смесване между древни местни народи от Полинезия и Южна Америка, разкривайки един епизод на кръстосване преди около 800 години след епично трансокеанско пътешествие.
Наличието на такъв контакт теоретично се предполагаше, основан на трайното присъствие в Полинезия на основна храна под формата на сладък картоф, произхождащ от Южна и Централна Америка. Според учените в изследването на ДНК на 807 души – от 14 полинезийски острова и тихоокеански крайбрежни индианци от Мексико до Чили – решително се доказва това предположение.
Хората от четири островни общества във Френска Полинезия – Мангарева и Пализерите в архипелага Туамоту и Фату Хива и Нуку Хива на островите Маркизи – носят ДНК показателни за кръстосване с южноамериканците, най-тясно свързани с днешните коренни колумбийци около 1200 г. сл. Хр.
Да напомним, че тези острови са разположени на около 6 800 км от Южна Америка.
Хората от чилийския Рапа Нуи или Великденския остров, също имат гени от жители на Южна Америка, някои от съвременните чилийски имигранти и някои от същото древно преплитане, като това, намерено на другите острови. Рапа Нуи, разположен на 2300 км западно от Южна Америка и известен с масивните си каменни фигури, наречени моаи, е заселен известно време след кръстосването преди 800 години.
Проучването остави отворен въпроса кой е направил монументалния преход през Тихия океан и как: полинезийци ли се отправят на изток и пристигат в Колумбия или може би в Еквадор, или южноамериканците пътуват на запад.
„Аз подкрепям полинезийската теория, тъй като знаем, че полинезийците целенасочено са изследвали океана и са открили някои от най-отдалечените тихоокеански острови около точното време на контакт“, казва компютърният генетик от университета в Станфорд, Александър Йоанидис, водещ автор на изследването, публикувано в списанието Nature.
„Ако полинезийците са стигнали до Южна Америка, вероятно пътуването им се е осъществило с техните ветроходни канута с двоен кил, които плават, използвайки същия принцип като модерен катамаран и са бързи и стабилни“, добавя Йоанидис.
Този контакт обяснява мистерията как сладкият картоф е пристигнал в Полинезия векове преди европейските моряци. Йоанидис отбелязва, че името на сладкия картоф в много полинезийски езици – кумара – наподобява името му в някои местни езици на Андите.
