Когато митовете и генетиката се комбинират…
Инките са най-голямата американска цивилизация от периода преди испанците и вълнуват историците от години, точно както цитаделата Мачу Пикчу вълнува туристите в наше време.
Сега, благодарение на модерен и високотехнологичен генетичен анализ, учените имат повече улики за произхода на тези хора.
Произходът на инките е обгърнат в мистерия и затова настоящото изследване е толкова интригуващо. То показва, че две легенди за това откъде произлиза тази цивилизация в действителност може да са свързани.
Всички ние носим част от генетични код на нашите предци и учените често използват ДНК техники за определяне на генотипа, за да открият например какви гени сме наследили от нашите родители.
В настоящото изследване подобен анализ се разпростира векове назад във времето.
„Това е като тест за търсене на повтарящи се модели, но не между баща и син, а сред народи“, казва един от изследователите, Рикардо Фуджита от Университета Сан Мартин де Порес в Перу пред AFP.
Широко разпространени са две легенди за това откъде са дошли инките. Първата твърди, че произхождат от земите при езерото Титикака, в Пуно – югоизточно Перу. Според другата, инките произхождат от региона на Куско, по-близо до центъра на Перу.
За да проверят теориите, учените са взели ДНК проби от древното население на двете места, след което са сравнили генетичния код с 3000 проби от съвременни семейства, за които се знае, че са наследници на инките.
Тези наследници или „семейства на Панакас“ са най-добрата връзка, която учените могат да имат с ДНК на древните инки, тъй като повечето гробници и мумифицирани останки са били унищожени от испанските конкистадори, пристигнали през 16 век.
Учените са открили генетични свързаности между Панакас и хората живели както в Пуно, така и в Куско, което всъщност показва, че има някаква истина в древните легенди. Освен това изглежда, че двете истории са свързани една с друга.
„След тригодишно проучване на генетичния отпечатък на предците, потвърждаваме, че двете легенди за произхода на цивилизацията на инките може да са свързани,“ казва Фуджита пред AFP.
“Вероятно първата миграция идва от региона на Пуно и се установява в Пакаритамбо за няколко десетилетия преди да се отправи към Куско и да основе Тахуантинсуйо.”
Тахуантинсуйо е процъфтяващата империя на инките, простираща се от западната част на съвременна Аржентина далеч на север до южната част на съвременна Колумбия – впечатляващо голям регион за хора, стартирали от толкова малък мащаб.
Учените вече са публикували някои предварителни резултати, но са нетърпеливи да се върнат още по-назад във времето. Въпреки че древните мумии на инките са изгубени завинаги, може да има по-стари гробници, където да се открият още ДНК проби, смятат те.
Съвременните технологии могат да се приложат към ДНК на хиляди години, което да ни даде още улики за миналото – за начина, по който цивилизациите са се разпростирали и за миграциите в хода на вековете.
Колкото повече данни учените успяват да съберат от гледна точка на годност на пробите и времеви диапазон, толкова повече яснота ще имаме. Може да има още много за научаване за великата империя на инките.
По ранни резултати от изследването са публикувани в Molecular Genetics and Genomics.
