Някои от най-старите известни метеорити могат да обяснят как водата е дошла на Земята. Учени са открили доказателства, че въглеродните хондрити, група метеорити от образуването на Слънчевата система (преди около 4,5 милиарда години), са съдържали течна вода до „само“ преди няколкостотин хиляди години. Тогава те може да са снабдили Земята с вода, когато тя е била още много млада.
Изследователите са датирали водния поток в скалите, използвайки уран-ториева комбинация. Тъй като уранът е силно подвижен в течността, докато торият е относително статичен, учените биха могли да разберат кога водата за последно е преминала през метеоритите. Тъй като този подпис изчезва с течение на времето, неговото присъствие показва, че водата е била активна сравнително наскоро.
Водата не е толкова рядка сред обектите на Слънчевата система. Астероидът Бену е имал, например вода, а кометите по своята същност изхвърлят размразяващ се лед. Тези последни открития показват колко дълго може да се задържи тази вода и предполагат, че някои хондрити на Земята все още могат да имат лед въпреки силата на тяхното въздействие.
Ето традиционната история на ранната Слънчева система, доколкото я познаваме. Слънцето се образува с диск от прашен газ, който го заобикаля. В рамките на определено разстояние от Слънцето, известно като „снежна или ледена линия“, слънчевата радиация е твърде гореща и твърде интензивна, за да поддържа образуването на лед или по-леки елементи. Там се образуват скалистите планети.
Отвъд „ледената линия“, която е разположена някъде около днешната орбита на астероидния пояс, ледовете и леките елементи могат да се съединят и слепят, за да се превърнат в гигантските обемисти планети от външната част на Слънчевата система. Между тях е нещо като ничия земя на скали, ледове, отломки и парчета от различни обекти.
След като гигантските планети се формират, те се пренареждат и тяхното гравитационно влияние изпраща част от тези парчета на случаен принцип във вътрешната Слънчева система, доставяйки всякакви екстри от елементи, включително и вода. Тези „лакомства“ кацат на повърхностите на скалистите светове, където седят милиарди години.
Екип от японски изследователи обаче, дава малко по-друга гледна точка, като разглеждат кратерните записи на Меркурий. За да се обясни изобилието от по-леки елементи в кората на Меркурий, трябва да има поне три пъти повече въздействия, отколкото наблюдаваме в записа на образуването на кратерите. Този безвъздушен, мъртъв свят няма никаква ерозия, така че може да запази паметта за бомбардировки образували кратерите от преди милиарди години.
Бомбардировките са били достатъчно мощни, буквално за да „сдъвчат“ кората на Меркурий, превръщайки я в разтопена утайка. По този начин повечето от по-леките и летливи елементи, които са доставени от бомбардировките с метеорити, се оказват заровени дълбоко под повърхността.
А що се отнася до Земята? Подобен процес вероятно се е случил, като по-голямата част от доставката на вода, осигурена от тези ранни бомбардировки, е потънала дълбоко под повърхността. За щастие те са доставили достатъчно вода, за да се образува на Земята здравословен запас от океани.
Предстоящата мисия BepiColombo на Европейската космическа агенция, която в момента е на път към Меркурий, ще отключи още повече отговори.
