Той е един от най-известните лекари, който се задълбочава в човешкото подсъзнание. Но има ли нещо от това, което той казва, да е доказано научно?
В крайна сметка една от най-запомнящите се негови идеи подсказва, че всички потискаме истинските си желания да правим секс с родителите си.
Но Фройд не използва науката, за да достигне до тази идея. Той започва с теория и след това търси доказателства, за да затвърди убежденията си, а след това агресивно отхвърля всичко друго, което оспорва тези идеи.
Това е така, според Фредерик Крюс, някогашен последовател на фройдистките идеи и професор по английски език в Калифорнийския университет в Бъркли.
„Фройд се прави на учен. Той е много чувствителен към всяка критика и възражения и просто обявява, че лицето, което ги прави, е психически болно“, казва Крюс пред Live Science.
Още през 2017 г. Крюс написа „Фройд: Създаването на илюзия“ (Metropolitan Books), книга в която проучва легитимността на фройдиските принципи.
„По принцип е възможно човек да бъде толкова неточен и хлъзгав, колкото Фройд и все пак да измисли нещо вярно“, пише Крюс. „Опитах всичко възможно за да проуча теориите му и да задам въпроса: Какво се крие зад тях и къде е емпиричното доказателство за теориите му? Но когато зададете тези въпроси, в крайна сметка просто губите надежда да намерите отговорите в неговите трудове.“
Главната идея на Фройд е така наречения „Едипов комплекс“, хипотезата, че всяко младо момче иска да прави секс с майка си и затова иска да убие баща си, когото той вижда като съперник. Но Фройд добавя и още нещо. Момчето също има предвидливостта да осъзнае, че баща му е едновременно негов закрилник. Разбирайки този предизвикателен сценарий, детето е принудено да потисне своите убийствени желания.
„Става въпрос за най-лудата идея, която някой някога е имал“, казва Крюс. Когато става въпрос за младите момичета, Фройд набързо излиза с друга идея, комплексът „Електра“. „Това е просто пренасяне на идеи от митологията. Изведнъж момиченцето иска да прави секс с баща си“, казва Крюс. „Това е напълно нелепо.“
В основата и на двете теории е понятието за потиснати емоции. Тази идея дава право на Фройд да „оборва“ противниците си.
„Той винаги е бил напълно убеден, че знае какво не е наред с пациентите му, а едва след това просто ги е преглеждал, докато те не се съгласят, че е така. Когато пациентите не са съгласни с неговите тези, той никога не е приемал идеята, че може да е сбъркал“, казва Крюс.
„Той се позовава на любимите си концепции, главно на репресиите, и казва, че неосъзнаваното от пациента, всъщност се е придържало към неговите идеи, но пациентът е бил твърде уплашен, за да се изправи срещу тях. Това обаче не доказва идеите му, то е точно обратното на тестването на идеите“.
Но не всеки е толкова критичен към теориите на Фройд, колкото Крюс.
Колкото и да са отрицателни оценките, това не винаги е било така за основателя на психоанализата, който пише, че проблемите с психичното здраве могат да бъдат излекувани чрез връщане на несъзнателни мисли обратно в царството на съзнанието. По свое време Фройд се радва на статута на знаменитост като водещ интелектуалец на 20 век.
„Фройд е прав за „остатъците от деня в сънищата“, казва Робърт Стилголд, професор по психиатрия в Медицинския университет в Харвард. „Но цялата психоанализа в частта й за ролята на сексуалността в детството са трудни за приемане.“
„Остатъците от деня“ са точно следи от случилото се в действителност, които намират път в нашите сънища. Фройд не прави нищо друго, освен да се опитва по толкова разнообразни начини, включително и като сексуални извращения, или понятия за женска „истерия“ и подсъзнателна памет в спомените, които „дебнат в части от мозъка“, отделени от съзнанието.
За някои наблюдатели именно там се крие явният гений на австрийския психоаналитик.
„Можете да мислите за Фрайд като фабрика за идеи“, обяснява Харолд Такоошиян, професор по психология в университета Фордхам в Ню Йорк. „Фройд никога не се е смятал за човек с гениални идеи. Надявал се е други хора да поемат идеите му, за да ги докажат или опровергаят.“
Но теориите на Фройд като цяло са почти невъзможни да се подчинят на строгостта на анализа, който легитимната наука трябва да издържи, заявява Крюс. „Това е така, защото идеите му са съвършено неясни. Как да ги тествате? Та това са само фрази.“
