Ако животът се е разпространил от някъде другаде в нашата галактика, вероятно първо e стигнал до Марс.
Може ли животът, какъвто го познаваме, да е започнал на Марс вместо на Земята? Някои учени вярват в това и смятат, че трябва поне да се обмисли подобна възможност.
Този специален случай на цялостната теория за панспермията, където животът на Земята е започнал някъде другаде и е пътувал или е бил засаден тук, има някои видни привърженици.
В нова статия в изданието Salon, тези поддръжници казват, че теорията има интуитивен смисъл въз основа на това какви са двете планети.
Нека прегледаме фактите. Първо, никой не знае със сигурност къде и как е започнал животът. Можем да формираме теории на основата на това, което знаем сега, и какъв е животът в целия изкопаем и въглероден регион на Земята.
Изследователите също изучават уникални качества, които Марс и Земята споделят в сравнение с другите планети в Слънчевата система, а Марс е по-малка, по-стара от Земя планета, която е „използвала“ своите природни ресурси и електромагнитно ядро по-рано. (Това също има интуитивен смисъл. По-малкото кубче лед се топи по-бързо, а по-малкото парче гореща храна се охлажда по-бързо.)
Учените изучават геномиката като начин за екстраполиране на произхода на живот. Редът, в който са се появили градивни елементи като РНК и ДНК, може да бъде препратен към, многото базирани на Марс метеорити, за които е известно, че са ударили и Земята.
Тази идея се обединява около последния универсален общ прародител (last universal common ancestor или LUCA), което означава единичната клетка, от която са произлезли всички останали клетки на Земята.
Всички живи същества имат общ предшественик. Да вземем за пример хората и, да речем, конете. Техният най-скорошен общ прародител може да е някои изчезнал трети вид бозайник.
LUCA изисква различен подход, с много повече връщане към много по-далечно минало. Може ли последният универсален общ прародител да е от генетичен материал, дошъл от Марс?
Учените смятат, че първият живот на Земята е дошъл само 200 милиона години след първата течна вода и посочват, че Марс вероятно е имал повърхностни води преди Земята въз основа на анализи на повърхността на двете планети.
„Да предположим, че очаквате животът да процъфтява всеки път, когато една планета се охлади до точката, в която може да започне да има течна вода“, казва Ерик Асфаг, професор по планетарни науки в Университета на Аризона. „Но когато погледнем нашата Слънчева система, коя планета е най-вероятно да бъде обитаема първо? Почти със сигурност това е Марс. „
„Ако животът е започнал някъде, той може да е започнал първо на Марс. Не знаем какво е специфичното изискване за това. Ако се изисква нещо изключително специално, като съществуването на Луна или някои фактори, които са уникални за Земята, би било друго, но точно по отношение на това къде на първо място е имало течна вода, това би трябвало да е Марс.“
Ако парчета от Марс са отделени чрез „балистична“ панспермия, където при удар се отчупват, летят и удрят друга планета, те биха могли да кацнат и да засадят живот ако попаднат на правилното място на Земята.
Астрономите казват, че е много по-вероятно животът да е стигнал първо до Марс, преди да е пътувал до Земята, поради много ясни причини. Земята е по-близо до Слънцето и всичко, което се опитва да достигне до нея, би трябвало да избегне огромната гравитация на Слънцето. Нещо, което пътува извън Слънчевата система, може също да бъде изхвърлено от гравитацията на Юпитер директно към Марс, например.
Един от начините да се тества тази теория е да се изследва всяка проба от Марс за наличие на ДНК. Това е последната част от дългата, извиваща се повествователна дъга за идеята за живота на Марс, от настояването на астронома Персивал Лоуел, че Марс е бил покрит с инженерни канали, до наши дни, където знаем, че в крайна сметка има, макар и малко, замръзнала вода на Червената планета.
Така или иначе, разтопеното някога ядро на Марс се е втвърдило, намалявайки гравитацията и атмосферата на планетата се е изгубила, като днес почти не съществува, премахвайки съществената защита за всяка форма на живот, която познаваме. Но клетъчната материя все още може да съществува, бездействаща в студа, но все още там, за да я намерим.
