Най-общо сериалът разчита на объркващо разбъркване на напълно развенчани явления, с въпроси на вярата, които не са в сферата на науката, както и с въпроси, на които науката все още не е отговорила категорично.
„Surviving Death“ е базиран на едноименната книга на журналиста Лесли Кийн. Той изследва преживявания в близост до смъртта, среща се с медиуми и присъства на сеанси, като лов на духове и слуша предполагаеми спомени от миналия живот.
Докато предаването има за цел да представи „доказателство“ за всички тези твърдения, то обърква собствения си разказ, като предлага същата доверчивост към откровените измами, както и към нерешени въпроси за процеса на смъртта.
Сериалът също така третира въпросите на религиозната вяра като нещо за доказване или опровержение. Но повечето религиозни вярвания са извън сферата на науката, защото това не е нещо, което можете да се провери.
„Ако кажете, има Бог, науката не може да направи нищо, за да докаже или отхвърли това твърдение. Но ако казвате: „Боже мой, когато се помоля, ще преместиш тази чаша през масата, това може да се провери“, казва Ричард Уайзман, професор по обществено разбиране на психологията в Университета на Хартфордшир в Англия.
Сериалът „Surviving Death“ преминава през множество паранормални явления. Първият епизод изследва преживявания близо до смъртта, като емоционален ефект. Интервюираните описват мъчителни приказки за удавяне, припадъци след алергични реакции и кръвоизливи при раждане. Всички изпитания на съзнанието по време на такива преживявания, стават въпреки че мозъчните вълни в мозъчната кора спират за секунди след загубата на притока на кръв.
Хората си спомнят, че са се срещали с мъртви роднини, виждали ярки светлини или попадали в празнота от цветове; някои са видели тунел, а други си спомнят, че са виждали лекарите, опитващи се да ги реанимират. Изследвани са преживявания близо до смъртта и има някои доказателства, че хората могат да имат съзнание, когато лекарите не очакват това да е така. Това обаче не доказва непременно, че преживяванията имат мистичен характер; също така е възможно мозъчната дейност и съзнанието понякога да продължат по-дълго от очакваното след спиране на сърцето.
Проучване от 2018 г. в списание Frontiers in Psychology установява, че преживяванията в близост до смъртта споделят много характеристики с това как хората се чувстват след приемането на психоделичното лекарство N-диметилтриптамин (DMT). DMT се произвежда естествено в мозъка на бозайниците и проучване от 2019 г. установи, че поне при плъхове нивата на DMT се повишават по време на сърдечен арест. Но изучаването на момента на смъртта при хората е предизвикателство и никой не е показал категорично механизма зад преживяванията в близост до смъртта.
Д-р Сам Парния, директор на изследванията за критични грижи и реанимация в Медицинския център на университета в Ню Йорк, изследва оцелелите от сърдечен арест и установява, че от 140 интервюирани 46% са имали чувството да са в съзнание по време на събитието. Някои са имали спомени, които изглежда са произлезли от интензивното отделение (отделение за интензивно лечение) след възстановяване на сърдечния ритъм на човека. (За разлика от филмите, пациентите със сърдечен арест обикновено са в безсъзнание в болница дни или седмици след реанимацията си.) Например хората, които съобщават, че чувстват, че враждебни същества ги измъчват, вероятно са подложени на обща халюцинация, която се случва, когато хората бъдат доведени от командно дишане с апарат до самостоятелно дишане след отстраняване на дихателните тръби.
10% от хората в проучването са имали нещо, което звучи като класически преживявания близо до смъртта, а двама си спомнят, че са виждали или чували собствените си реанимации. Един човек е имал действително проверима памет – този човек е съобщил, че се движи извън тялото си и е описал точно събития от неговата реанимация, включително използването на автоматичен външен дефибрилатор (AED) и присъствието на плешив медицински специалист, който е реагирал на медицинска сестра, обадила се за помощ. Констатациите са публикувани през 2014 г. в списание Resuscitation.
„Те описаха пълни подробности за това, което им се случва, и в един от тези случаи успяхме да потвърдим подробностите, които се случват в рамките на до 5 минути“, каза Парния пред Live Science. Това е изненадващо, тъй като мозъчната кора обикновено се изключва в рамките на 2 до 20 секунди след загубата на кислород. В момента Парния и колегите му се опитват да изследват това явление по систематичен начин.
Данните все още не са публикувани, но изследователите внасят компютър в стаите на пациенти със сърдечен арест, за да доставят аудио и визуална стимулация по време на реанимацията. Идеята, каза Парния, е да се тества информираността чрез предоставяне на произволна дума или набор от думи на хората изпаднали в безсъзнание. Ако човекът оцелее и дойде в съзнание, изследователите го карат да назоват дума от тази категория, за да проверят дали за разлика от пациентите, на които не е казвана такава дума, могат да си спомнят думата, която е била казана и показана, докато са били в безсъзнание. Изследователите също така наблюдават мозъчната активност на пациентите по време на реанимационния процес.
Според предварителни данни, представени на симпозиума на Американската асоциация за сърдечни заболявания през 2019 г., са тествани 165 пациенти, 44 оцелели и 21 интервюирани. От тези 21, четирима имат спомени, включително усещане за спокойствие и радост, виждане на роднини и чуване на хора в стаята да си говорят. Никой не си спомни визуалните изображения обаче, представени на екрана на компютъра, но един човек си припомни аудиото. „Това, което научихме е, че да, когато се доближим до смъртта, изглежда, че имаме тези трансцендентални и мистични – както искате да го наречете – преживявания … Те не са заблуди; те не са халюцинации „, казва Парния. Той казва, че констатациите предполагат, че съзнанието може да е по-сложно, отколкото експертите смятат. „Трябва да проучим това обективно“, каза той.
Парниа бил помолен да участва в „Оцеляване след смъртта“, но той отказва на продуцентите, защото шоуто не прави разлика между научни изследвания и псевдонаука за духове и медиуми. Независимо от механизмите, които стоят зад преживяванията в близост до смъртта, тези събития очевидно могат да имат значение. Много хора, които преминават през смъртното преживяване, го намират за трансформиращо.
В сериала продуцентите интервюират мъж, който припада след алергична реакция към упойка. Той имал видение на починалия си баща, с когото е имал трудни отношения. Баща му го прегърнал, което донесло на мъжа усещане за траен мир след преживяното.
Дейвид Уайлд, психолог и старши преподавател от университета Нотингам Трент в Англия, е интервюирал хора, преживели инциденти в близост до смъртта, и е установил, че хората често съобщават за такъв вид трансформация. Една жена, интервюирана за публикация на Уайлд през 2010 г., съобщава, че когато сърцето й е спряло, тя е почувствала, че е в тъмна пустота, където е размишлявала за всичко лошо, което е правила в живота си, преди да чуе глас, който й казва да не се упреква. След като идва в съзнание, тя почувствала, че има шанс за ново начало. В крайна сметка тя става съветник и междурелигиозен посредник – път, който според нея не би следвала, ако не беше преживяла смъртта.
Докато преживяванията близо до смъртта могат да бъдат подложени на инструментите на науката, много други раздели на сериала се задълбочават в сферата на вярата, като вяра в прераждането или чувството, че можете да усетите присъствието на починал близък.
„Това е разграничението между религията, където имате преди всичко непроверяващи се претенции, и паранормалното или парапсихологията, където повечето от явленията са проверими и дори тествани“, каза Уайзман пред Live Science.
„Оцеляване след смъртта“ често прескача исторически развенчани истории. Например, документалният филм безкритично обсъжда Франек Клуски, полския медиум, който твърди, че може да повика духове, които да потопят ръцете си във восъчни форми и да създадат фигури, които медиумът не би могъл да направи сам. През 1920 г. френски изследовател провежда, както той казва, контролирани експерименти с техниката на Клуски и не може да намери доказателства, че Клуски е фалшификатор. Документалният филм обаче не споменава ограниченията на тези експерименти (като факта, че Клуски не е бил търсен преди сеансите) и не дава вяра на свидетелството на магьосници, които демонстрират как могат да направят „ръце на духове“ с гумени ръкавици. Документалният филм признава, че медиумите могат да събират информация за близките на своите клиенти от социалните медии, дори показва сеанс, в който Никол дьо Хаас зашеметява семейство с подробности за мъртвите им близки – информация, която семейството осъзнава по-късно, че е била напълно достъпна във Facebook или в онлайн некролози.
Скептицизмът обаче бързо се превръща в съчувствие към медиумите, като Кийн казва, че сега е по-трудно от всякога медиумите да работят, защото „всичко е в Интернет“. Психологически хората, които посещават медиуми и екстрасенси, имат нагласата и искат да вярват, казва Уайзман. След появата на инфрачервената фотография повечето сеанси във викториански стил, включващи плаващи ръце и движещи се маси, са изчезнали; тези трикове обикновено се изпълняват в тъмнина или почти тъмнина, а методите, които физическите медиуми използваха, не работят толкова добре, когато хората могат да ги видят.
Освен физическите трикове, които такива медиуми могат да използват, Уайзман и колегите му са открили, че чистата сила на внушението може да заблуди участниците в сеансите да повярват, че са виждали паранормална дейност. Той и колегите му са правили експерименти, в които са провеждали сеанси, използвайки предмети, боядисани със светеща боя. Уайзман накарал участниците да седнат около маса в тъмна стая и да „видят“, че обектите се движат, въпреки че те били неподвижни. След експеримента около една трета от хората съобщават, че са видели обектите да се движат, просто въз основа на внушението.
В крайна сметка „Surviving Death“ разказва завладяваща история за желанието на хората да намерят смисъл във Вселената – и за тяхната дълбока, неумолима любов към починали членове на семейството и приятели. Науката никога не може да докаже или опровергае съществуването на задгробния живот, а комфортът, който много семейства получават от вярата в живота след смъртта, е голям.
Но към изумителните твърдения за необясними явления в този свят трябва да се подхожда внимателно, казва Уайзман. „Има книги за скептицизма към паранормалното; има много уебсайтове, които предлагат алтернативната гледна точка. Погледнете поне това, поне бъдете информирани, преди да решите, че нещо е паранормално.“
