ървото пътуване през червеева дупка беше преди 50 години в „2001: Космическа одисея". Идеята заплени общественото въображение. Едно малко чудо, червеевите дупки са съвършеният начин за пътуване в Космоса – чрез тях бихме могли да се стрелкаме между галактиките само за миг.
Удивителният факт е, че червеевите дупки са естествено последствие от приетите теории за гравитацията и са изследвани от Айнщайн преди повече от 80 години. Сега е осъществен и основен пробив – започваме да разбираме какво точно е нужно, за да създадем истинска червеева дупка.
Айнщайн първо проучил качествата на червеевите дупки с колегата си Натан Розен през 1935 г., като използвал теорията си за гравитацията. Те открили, че явлението, което днес наричаме черна дупка, може да бъде свързано с друга черна дупка посредством нещо, подобно на тръба. Тази „тръба" се нарича мост на Айнщайн-Розен и сякаш отваря преки пътища през пространството и времето, като навлиза в черна дупка в една част на Вселената и излиза в друга, вероятно на светлинни години. Изминаването на това разстояние обаче не отнема милиони години, а пътуването е със скорост над тази на светлината.
В началото на 60-те години на миналия век идеята понесла сериозен удар от американския физик Джон Уилър, който създал термините „черна дупка" и „червеева дупка". Уилър показал, че мостът на Айнщайн-Розен би се срутил почти в мига на образуването си.
Д-р Даниел Джаферис, професор по физика в Харвардския университет, е един от елитна група теоретици от цял свят, които търсят начин да избегнат проблема. От години най-обещаващата идея е мостът да се поддържа с някакъв тип „екзотична материя" с отрицателна енергия. Днес обаче беше открит начин мостът да се запази здрав благодарение на изненадваща връзка между червеевите дупки и квантовата теория (законите на субатомния свят). Решението се появило при опити да се намери отговорът на задачата, поглъщала вниманието на едни от най-великите теоретици на нашето време, включително и на починалия наскоро Стивън Хокинг: какво се случва с обект, попаднал в черна дупка?
Всеки знае, че попаднеш ли в черна дупка, връщане назад няма. Гравитационното привличане е толкова силно, че дори и светлината не може да се спаси. Но Хокинг показа, че черната дупка не е вечна и накрая избухва, като изхвърля силна радиация, но не оставя и следа от попадналите в нея обекти. Един от ключовите принципи на квантовата теория твърди, че информацията не може да бъде унищожена, а черните дупки изглеждат напълно способни да го правят. Това е известният „парадокс за информацията и черните дупки".
От десетилетия Хокинг и мнозина други учени са се опитвали да решат парадокса, но безуспешно. Днес все повече теоретици смятат, че отговорът е открит. Той се крие в способността на червеевите дупки да осигуряват изход от черните дупки. Казано просто, според теоретиците т.нар. хоризонт на събитията (това е границата на доближаване на обект до черна дупка, преди да го погълне) е изпъстрен с мънички червееви дупки, които позволяват на информацията да се измъкне заедно с лъчение, за което Хокинг е доказал, че унищожава черни дупки.
До момента единственият известен начин за преминаване през червеева дупка беше подсилване на моста на Айнщайн-Розен чрез отрицателната енергия от екзотична материя. Проф. Джаферис и колегите му д-р Пин Гао и д-р Арон Уол смятат, че са открили вариант за освобождаването й: „Директното взаимодействие между черните дупки в двата края на червеева дупка, през която не може да се мине, може да доведе до освобождаване на отрицателна енергия" – обяснява Джаферис. Полученият антигравитационен ефект не позволява на моста на Айнщайн-Розен да се разруши и през дупката може да се минава.
Проф Робърт Матис
