От науката се очаква да бъде най-висшата меритокрация. Хората могат да се подиграват с произхода или обучението на даден мислител, но не могат да спорят с някоя силна нова идея, която обяснява света по-добре от съперниците. В действителност академичните среди са затрупани със странни култури и практики, които служат като бариери на входа – а понякога и като прикритие за дискриминация.
В икономиката мъжете получават с 12% повече постове, отколкото жените, след като преминат проверка за семейна среда и научни трудове. За жените, които преминават това препятствие, е с около 50% по-малко вероятно да станат професори след 7 години. Едва 4% от докторските степени по икономика са били присъдени на афроамериканци през 2011 г. (в сравнение с около 8% във всички академични сфери). Нещо гнило има в пазара на икономисти и професията със закъснение и частично се заема да го оправя. Липсата на инклузивност не е просто проблем сам по себе си, а допринася за други проблеми в областта.
Макар че жените в икономиката отдавна са наясно с изкривяванията в тази дисциплина, все по-многобройните изследвания правят по-трудно за мъжете да ги игнорират. Когато се вземат решения за постове, мъжете не са наказвани за това, че са били съавтори на редица доклади, за разлика от жените, които са съавтори с мъже, отбелязва в свое изследване Хедър Сарсънс от Харвард. Това подсказва, че приносът на жените към подобни трудове се игнорира; в други области, например социологията, това не е така. Проучване на Ерин Хенгел от Университета на Ливърпул показа, че като цяло трудовете на жените са по-добре написани, отколкото тези на мъжете, но за целта партньорската проверка отнема повече време, тоест от жените се искат по-високи стандарти. А това прави изследователките по-малко продуктивни.
Освен това атмосферата в икономическите среди може да е враждебна. Анонимният сайт Economics Job Market Rumors, посещаван от дипломирали се студенти и използван за обсъждане на откриващи се работни места и кандидати за тях, отдавна е известен с пренебрежителните или сексуално неподходящи забележки. Неотдавнашно съобщение на Американската икономическа асоциация (АИА) започваше с есе от Дженифър Бенет Шайнал от университета „Вандербилт". По време на полет след годишната среща на АИА друг участник в нея се опитал да я целуне и ѝ намекнал, че всичко с кариерата ѝ ще е наред, ако „вземе умно решение". Шайнал казва, че обмисляла да запази случая в тайна от другите, тъй като още нямала пост и би могла да се нуждае от референции от колегите на нападателя. Подобни опасения със сигурност пречат други подобни епизоди да излязат наяве.
Провалите в професията в това отношение почти сигурно влияят върху качеството и фокуса на икономическите изследвания. Недопускането на жени в кариерата на академичната икономика и подкопаването на продуктивността на тези, които упорстват, означава изключването на добри умове и добри идеи. Освен това означава и изключване на различни гледни точки. Макар че жените клонят към всякакви идеологии, според изследванията мненията на мъжете и жените по някои въпроси се различават доста осезаемо. Икономистите е по-вероятно да предпочитат пазарните решения пред правителствената намеса. За икономистките е по-вероятно да предпочитат преразпределението и правилата за защита на околната среда. Ако икономиката включваше по-широк спектър от мнения, откритията ѝ също биха могли доста да се променят.
Всъщност тези изкривявания хвърлят светлина и за самите отклонения. Много по-вероятно е жените, отколкото колегите им мъже, да кажат, че различията между половете се коренят в неравенството на пазара. Изследване на случаен принцип сред членове на АИА от Ан Мари Мей и Мери Макгарви от Университета на Небраска и от Робърт Уапълс от университета „Уейк Форест" установи, че едва ли има мъж, който да смята, че професионалните възможности в икономическите факултети са в ущърб на жените. Забележително е, че една трета от тях смятат, че има отклонение в полза на жените. Мнозина мъже икономисти, изглежда, вярват, че меритокрацията си функционира прекрасно и няма проблеми за отстраняване, а мъжете доминират поради по-големите си способности.
Липсата на диверсификация в икономиката не е само проблем на половете. Ограниченото разнообразие на раси и семеен произход на върха в тази сфера може да изкриви политиката по тревожен начин. Така например Нараяна Кокърлакота, икономист и бивш президент на Федералния резерв в Минеаполис, заяви през 2014 г., че липсата на диверсификация във Фед намалява обхвата на обсъжданите перспективи и подкопава ефективността ѝ като централна банка. (Кокърлакота бе първият президент на регионален Фед, който не е от бялата раса.)
Икономисти предприемат някои мерки за справяне с тези проблеми. Неотдавна АИА прие кодекс на поведение, задължаващ икономистите да водят диалог по цивилизован и уважителен начин и работи за създаване на собствен форум за обсъждане на откриващи се нови работни места и кандидати. Но може още много да се направи. Комисиите по назначенията трябва да преразгледат своите практики по назначаване и повишение. Икономическите издания биха могли да изписват авторите не по азбучен ред, а според приноса им към трудовете. Премахването на бариерите пред недобре представените групи няма да преобрази за един ден професията, но ще инжектира полезен полъх на конкуренция в несъвършената меритокрация на тази сфера.
Неправилно идентифицирани
За да се генерира трайно подобрение в диверсификацията и в други проблемни области, икономическата наука би могла да се справи и с промяна в мисловната нагласа. Професията притежава силно усещане за това, какъв е даден икономист и с какво се занимава; тя е, както отбеляза веднъж Аксел Лейонхуфвуд в забавна статия, подобна на странно и изолирано племе. Идентичността на тази група се подсилва от статуса и влиянието на професията, които обаче могат да се окажат заплашени от промените в хората, включени в нея, както и в господстващите идеи и методологии. Но както икономистите посочват толкова убедително в друг контекст, за да има подобрение, трябва да има промяна. Икономическата наука, подобно на икономиката, не може да процъфтява без доза креативно унищожение.