Периодичната таблица на Менделеев скоро ще се сдобие с нов химичен елемент – свръхтежкия 112, съобщава Би Би Си. Откритието е направено от германски научен екип, който след почти десетилетие експерименти е успял да произведе единичен атом от елемента.
Учените под ръководството на Зигурд Хофман от Центъра за изследване на тежките йони в Дармщат трябва да измисли име на елемента, преди той официално да заеме мястото си в Менделеевата таблица. Професор Хофман е започнал своите проучвания в тази насока още през 1976 г. По време на експериментите той и колегите му са доказали съществуването на елементи с атомни номера от 107 до 111.
Става дума за тъй наречените свръхтежки елементи, чиито номера отговарят на броя на техните протони, които заедно с неутроните им дават на атома много голяма маса.
За да създадат 112, Хофман и екипът му са използвали 120-метров ускорител на частици, за да изстрелят лъч от цинкови йони към оловни атоми. След сблъсъка ядрата на двата елемента се слели и произвели елемент 112. Новата частица е с изключително тежко ядро и е крайно нестабилна. Тя започва да се разпада буквално милисекунди след създаването си.
Подобни експерименти са изключително трудни и рядко дават резултат. За да откриват все по-тежки и нестабилни елементи, учените имат нужда от все по-мощни ускорители на частици. Именно затова откриването на елемент 112 и признаването му от Междунарония съюз за чиста и приложна химия – IUPAC, отнело толкова много време. На този етап новият елемент е наречен унунбиум от латински език – ununbi, което означава „едно едно две“, докато Хофман и екипът му не предложат официално наименование на откритието си.
Много изследователи по света се надпреварват да откриват нови и нови свръхтежки елементи. Понастоящем „конкуренти“ на Хофман са учени от Русия, САЩ и Япония. През 2006 г. учени от Обединения институт по ядрени изследвания обявиха, че са произвели елемент 118, бомбардирайки калифорний с калциеви йони. Дармщатските изследователи са опитали същия експеримент, за да добият елемент 120, но за момента без успех, обяснява Хофман. Въпреки това той е оптимист, че с достатъчно мощна апаратура откриването на следващия свръхтежък елемент е въпрос на време.