Изследователите предупреждават, че самотата и социалната изолация се превръщат в по-голяма заплаха за общественото здраве от широко дискутирания проблем на затлъстяването.
Все повече хора в САЩ живеят сами, с намаляващи бракове и по-малко деца, а психолозите предупреждават, че разпространението на самотата увеличава риска от преждевременна смърт.
„Да бъдеш свързан с другите социално се счита за фундаментална човешка нужда – от решаващо значение както за благосъстоянието, така и за оцеляването“, казва психологът Джулиан Холт-Лунстад от Университета Бригъм Йънг.
През уикенда тя представи резултатите от два големи мета-анализа за връзката между самотата и преждевременната смъртност на 125-та годишна конвенция на Американската психологическа асоциация.
„Има сериозни доказателства, че социалната изолация и самотата значително увеличават риска от преждевременна смъртност, а размерът на риска превишава този на много водещи здравни показатели“, обясни Холт-Лунстад в изявление.
Тези доказателства са събрани през последните няколко десетилетия. В един мета-анализ от 2010 г. Холт-Лунстад и колегите й са прегледали 148 проучвания с общо 308 849 участници.
Извличайки данни за неща като социални взаимоотношения, здравословно състояние, предварително съществуващи условия и причини за смъртност, екипът успява да определи количествено разликата между социално изолираните хора и тези, които имат по-силни взаимоотношения.
Изводът е, че тези със силни социални взаимоотношения са с 50% по-голяма вероятност да оцелеят по-дълго от тези, които са изолирани.
„Степента на този ефект е сравнима с отказването от пушене и превишава много добре известни рискови фактори за смъртност (напр. затлъстяване, физическо бездействие)“, пишат в проучването.
В друг мета-преглед, който обхваща 70 проучвания от 1980 до 2014 г., Холт-Лунстад и нейният екип откриват допълнителни данни за това как смъртността се влияе от самотата, социалната изолация и самотно живеене.
Данните разкриват, че и трите фактора съответстват на повишената вероятност за смъртност от около 26-32 процента. Тези числа идват от проучвания, обхванали над 3,4 милиона души от цяла Северна Америка, Европа, Азия и Австралия.
„Заможните нации имат най-високи нива на индивиди, живеещи сами, откакто се събират данните от преброяване на населението, а също така вероятно това са най-високите нива в човешката история, като тези проценти се очаква да се увеличават“, пишат изследователите.
Повишават се доказателствата за отрицателните последици за здравето от самотата и социалната изолация – проучванията показват повишен риск от проблеми с психичното здраве, но също и сърдечно-съдовите заболявания.
В САЩ повече от една четвърт от населението живее сама и подобни тенденции се наблюдават и другаде по света, включително в Индия и Великобритания, където самотата е особено остра сред възрастните хора.
„С нарастващото застаряване на населението ефектът върху общественото здраве се очаква да се увеличава“, казва Холт-Лунстад.
„Наистина, много нации по света сме изправени пред „епидемия от самота“. Предизвикателството, пред което сме изправени, е какво можем да направим по този въпрос.“
Тя предлага да се предприемат действия за справяне със самотата като заплаха за общественото здраве, като се подчертае, че обучението по социални умения на децата в училище е свързано с добавяне на социална свързаност като елемент от списъка в прегледа при личния лекар.
На индивидуално ниво това означава активно съсредоточаване на вниманието ни върху отношенията, които имаме, както е обяснено от Мишел Лим от Техническия университет в Суинбърн:
Друг обещаващ начин да се справим със самотата е да подобрим качеството на нашите взаимоотношения, особено чрез изграждане на интимност с хората около нас. Използването на положителен психологически подход, който се фокусира върху увеличаване на положителните емоции в отношенията или увеличаване на социалното поведение може да насърчи по-дълбоки и по-значими връзки с другите.
Така че не забравяйте да излизате малко повече и по-често да говорите с приятелите си – това е добре за вашето здраве.
Изследването е представено на 125-та годишна конвенция на Американската психологическа асоциация и можете да видите повече тук и тук.
