Маларийни комари, бум на смъртните случаи вследствие на жегата, глад, нашествие на насекоми, които унищожават дърветата...Тези и много други заплахи съставляват мрачната прогноза за истинската цена, която човечеството ще трябва да плати за климатичните промени, съобщават редица изследователи, цитирани от Ройтерс.
Според едногодишно проучване на медицинското списание „Лансет” съвместно с Юнивърсити колидж в Лондон екологичните проблеми, пред които сме изправени в момента, ще стават все по-разпространени и ще взимат все по-висока дан от здравето и живота ни в близките години, ако тенденцията за глобалното затопляне се запази.

Рязко ще се повиши смъртността вследствие на жегите

Като пряка последица от покачването на температурите се очаква и зачестяването на рекордните жеги. Междуправителственият комитет за промените в климата към ООН прогнозира, че до края на века такива убийствени горещини ще се увеличат с 25 процента в градове като Чикаго, а смъртността вследствие на жегата ще се увеличи 8 пъти в Лос Анджелис.
Според Агенцията за защита на природата в САЩ (EPA) най-уязвими на директните ефекти от температурите ще бъдат хората със сърдечни проблеми, астма, тези в напреднала възраст и децата.
EPA предупреждава още, че в близките десетилетия всички, живеещи на 100 километра от бреговата ивица, или близо една трета от населението на планетата са застрашени от покачване на морското равнище вследствие топенето на полярните ледове. До 2100 г. се очаква нивото на Световния океан да се покачи с близо 1 метър. Наводненията, причинени от този катаклизъм, ще оставят няколко милиарда души без дом и прехрана и ще ги превърнат в бежанци, алармира ЕРА.

Бум на малария, жълта треска, холера и алергии

Покачването на градусите ще доведе и до бум на всевъзможни паразити и заразопреносители, като кърлежите, пренасящи лаймска болест. Високата температура и влажност ще спомогнат и за разпространението на комарите и съпътстващите ги зарази като малария, жълта треска, както и вирусни случаи на енцефалит. От друга страна, промените в климата могат да причинят по-чест цъфтеж на водораслите, което ще повиши опасността от холера, смятат учените. Затоплянето също така ще стимулира появата на смог и ще утежни дихателните проблеми.
На хоризонта се очертават и други заплахи, не толкова видни, но също така с унищожителен потенциал. Става дума за бръмбарите корояди, които унищожават горите в Северна Америка. Поради измененията във времето те ще нанасят вреда на горските масиви, включително и през зимните месеци, и ще произвеждат парникови газове чрез жизнената си дейност. След себе си бръмбарите корояди оставят мъртви дървета, които пък са идеалната суровина за унищожителни горски пожари.
„Черният списък“ не спира дотук. Оказва се, че въглеродните емисии от ТЕЦ-овете и автомобилите причиняват не само затопляне в глобален мащаб, но и стимулират растежа на разнообразни видове растения и гъби, които отделят полени. Този процес удължава тъй наречените сезони на алергиите и астмата през пролетта и есента.
Междувременно учени, цитирани от Ройтерс, предупреждават, че киселинността на океаните се повишава в резултат на климатичните промени.
Ако тенденцията се запази, тя може да стане необратима и да застраши всички екосистеми - от мидите до коралите. Представители на седемдесет академии на науките от цял свят са отправили призив към правителствата, участващи в конференцията на ООН за климатичните промени в Бон, да вземат под по-сериозно внимание рисковете за океаните в новия договор, който ще бъде разгледан през декември в Копенхаген. "За да се избегне нанасянето на значителни щети на океанските екосистеми, бързо трябва да се намали количеството на въглеродния диоксид с 50 процента под нивата отпреди 1990 г. Това трябва да стане до 2050 г.", се казва в съвместното изявление, направено от учените. Представителите на академиите обясняват, че повишаващите се нива на въглероден диоксид - основния парников газ, отделян в резултат на човешката дейност, се абсорбират от океаните и за много създания става все по-трудно да изграждат защитните си обвивки. В изявлението се казва още, че промяната в киселинността влияе върху химията на океаните и върху градивните елементи, от които много организми като коралите и ракообразните се нуждаят, за да произвеждат своите скелети, черупки и други твърди структури. Тези промени са необратими за хиляди години, а биологичните последици могат да траят още по-дълго.