От детството ни внушават, че нервните клетки не се възстановяват. Този крилат израз обаче се оказа лъжа, опровергана от научните факти.

Природата е заложила в развиващия се мозък много висок запас – при ембриогенезата се образува излишък от неврони. Почти 70% от тях загиват още преди раждането на детето. Човешкият мозък продължава да губи неврони и след раждането, през целия живот. Тази гибел на клетките е генетично заложена, загиват не само неврони, но и други клетки в организма. Но всичките останали тъкани имат висока регенерационна способност, т.е. техните клетки се делят, като заместват загиналите.

Най-активен е процесът на регенерация в клетките на епителия и кръвотворните органи – червения костен мозък. Но има и клетки, в които гените, които отговарят за размножаването и делението, са блокирани. Освен невроните към тези клетки се отнасят и клетките на сърдечния мускул.

Как хората запазват интелекта си до преклонна възраст, ако нервните клетки не се обновяват и загиват?

Едно от възможните обяснения е: в нервната система едновременно „работят“ не всички, а само 10% от невроните. Този факт често се сочи в популярната и научната литература. И не е ясно откъде се е взела тази цифра. Всяка клетка едновременно и живее, и „работи“. Във всеки неврон през цялото време се извършват обменни процеси, синтезират се белтъчини, генерират се и се предават нервните импулси. Едно от свойствата на нервната система е изключително пластична.

Смисълът на пластичността е в това, че функциите на загиналите нервни клетки поемат останалите им живи „колеги%, които увеличават размерите си и формират нови връзки, компенсирайки загубените функции. Това се доказва чрез болестта Паркинсон, при която постепенно отмират неврони. Оказва се, че докато в мозъка не загинат около 90% от невроните, клиничните симптоми на заболяването – треперене на крайниците, ограничена подвижност, неустойчива походка, слабоумие, не се проявяват, т.е. човекът изглежда на практика здрав. Значи, една жива нервна клетка може да замени девет загинали.

Но пластичността на нервната система не е единственият механизъм, който позволява да се съхрани интелектът до дълбока старост. Природата има запасен вариант – възникването на нови нервни клетки в главния мозък на възрастни млекопитаещи или неврогенеза.

Първото съобщение за неврогенезата се появява през 1962 г. в едно престижно списание. Професор Жозеф Олтмън от Университета Пардю в САЩ с помощта на електрически ток разрушил една от структурите в мозъка на гризачи и въвел там радиоактивно вещество, проникващо в отново възникващите клетки. След няколко месеца ученият открил нови радиоактивни неврони в таламуса – участъка от предния мозък, и в кората на главния мозък. След това ученият публикувал няколко труда, които доказват съществуването на неврогенезата. Но учените приемат равнодушно идеята му.

След 20 години неврогенезата отново била открита, вече в главния мозък на птици.

В края на 80-те години неврогенеза била открита у възрастни амфибии в лабораторията на ленинградския учен професор А. Л. Поленов.

Изследвания доказват, че новите неврони се появяват от стволовите клетки във възрастния организъм и у нисшите гръбначни.

Развитието на невробиологията през 90-те години довело до откриването на „новородени“ неврони в главния мозък на възрастни мишки. При възрастните мишки за един месец от стволови клетки се образуват около 250 хиляди неврони, замествайки 3% от всичките неврони в хипокампа. Продължителността на живота на тези неврони е висока – до 112 дни.

Сега пред учените стои въпросът да докажат, че неврогенеза се извършва не само у гризачите, но и у човека. За целта изследователи под ръководството на професор Гейдж извършили сензационна работа и доказват, че нови неврони могат да възникнат от стволови клетки дори в мозъка на възрастен човек. Този феномен достатъчно широко се използва в лечението на различни невродегенеративни заболявания.

В някои лечебни заведения в САЩ вече са създадени „библиотеки“ за невронални стволови клетки, получени от зародишна тъкан, и се провежда пресаждане на пациенти.