Смята се, че при спирането на сърцето всичко опира именно до сърцето – с прекратяването на кръвотока в тъканите започва кислороден глад, който особено силно вреди на мозъка.

А смъртта на мозъка означава смърт на целия организъм.

Но природата неизменно се оказва по-хитра от нашето здравомислие. Както са изяснили изследователи от Мичиганския университет, когато смърт заплашва организма – например поради недостиг на кислород, – мозъкът буквално отвежда сърцето към гроба, пише LiveScience.

Миналата година Джимо Борджигин (Jimo Borjigin) и нейните колеги публикували статия, в която се казва, че върху умиращ

ото сърце се стоварва цял поток от мозъчни сигнали. Изглежда така, сякаш нервната система се опитва да рестартира сърдечния мускул, но резултатът се оказва обратен.

В нова серия експерименти с умиращи мишки учените следили функционирането на сърцето с ехокардиография, а мозъка – с електроенцефалография. Освен това тъканите на сърцето били анализирани за химични съединения, осигуряващи предаването на сигнал от нервната система.

В даден момент електричните ритми от мозъка и сърдечният ритъм се синхронизирали. И тогава настъпвало силно изхвърляне на невромедиаторите допамин и норепинефрин.

Синхронизирането на мозъка и сърцето се съхранявало, докато не започнела камерна фибрилация, при която вместо обичайните съкращения сърдечният мускул хаотично трепери и не е в състояние да изпомпва кръв.

На този стадий е много сложно да се пусне сърдечният мускул, това изисква огромни усилия и невинаги завършва успешно. Но ако потокът невромедиатори се прекрати, то предсмъртната фибрилация на сърцето се задържала и животните оставали живи три пъти по-дълго.

С други думи, дори ако висшата нервна дейност подхожда с добри намерения, изпращайки в сърдечния мускул редица сигнали и невромедиатори, сърцето се чувства само по-зле от това. Резултатите от експериментите са публикувани в сп. PNAS.

Разбира се, не бива да забравяме, че наблюденията са правени върху мишки и че при човека нещата може да стоят различно. Но дали е така, или не, ще покажат бъдещи изследвания.

Ако се окаже, че и човешкият мозък, намирайки се на границата между живота и смъртта, вреди на сърцето, то следващата задача на изследователите ще бъде разработването на метод, който да позволява в критични моменти да се потисне влиянието на мозъка върху сърцето.

Такова лекарство (или апарат) би продължило времето на нормалните сърдечни съкращения и по този начин би повишило шансовете на човека със сърдечен пристъп да се върне към живот.