Следите от „древен“ град на маите, които предизвикаха сензация преди дни, са конопена нива. До такъв извод е стигнал археологът Джефри Брасуел от Калифорнийския университет в Сан Диего, съобщава Wired.
От дълго време Брасуел работи със своите студенти и аспиранти в дадения участък от Юкатан. С учения са съгласни негови колеги, които смятат теорията на 15-годишния ученик от Квебек за псевдонаучна.
Новината, която обиколи света, твърди, че канадски ученик е открил загубен град на маите с космически снимки.
Момчето приема официални поздравления, дава интервюта на десетки издания и събира пари за експедиция в джунглата. Руският космически експерт Виталий Егоров също е разнищил новината и е открил, че това е… фейк.
Според него новината е много подходяща за 1 април, но се е появила на 7 май на сайта на канадското издание le Journal de Montreal.
Новината разказва за канадския ученик Уилям Гадури (William Gadoury), който подготвял проект за училищен конкурс за използването на данни от космически снимки. Той спечелил конкурса и именно там го забелязали журналистите. И се започнало…
Според момчето в търсенето му помагали специалисти от университета на Ню Брънзуик, като допълнителни спътникови снимки му предоставили Канадската и Японската космическа агенция.
На сайта на университета има запис, посветен на тази история, където е видно, че участието на специалистите се е състояло в това, че те посъветвали ученика да се възползва от спътникови снимки от различни години. Като цяло риториката е одобрителна и няма никакъв критичен скепсис. На сайта на Канадската космическа агенция може дори да се видят поздравления за Уилям.
Уилям казва, че е успял да открие град на маите, когато наложил върху картата на Юкатан 23 съзвездия. От 142 звезди в съзвездията той е открил съответствие на 117 града на маите. На едно място особено ярка звезда не намирала съответствие на Земята. Тогава момчето се възползвало от спътниковите снимки и открило признаци на загубен град.
По думите му той е успял да открие 86-метрова пирамида (не е ясно дали става дума за височината, или за ширината на основата), повече от 30 ръкотворни структури и дори да оцени приблизителната площ от 80 до 120 кв. км, което прави открития загубен град четвъртия по големина в цивилизацията на маите.
Независимо от поздравленията от официалните канадски структури цялата тази история намирисва на антинаучно парфюмче, характерно за „изследванията“ на Мулдашев, Демин и други космически търсачи.
Първо, предизвиква недоумение позицията на изданието le Journal de Montreal, което публикува само един слайд от презентацията на Улиям и твърди, че „на разположение на изданието има снимки“. За кого ги пазят?
Второ, търсенето на съответствия на съзвездия върху земни селища подразбира безупречна геодезична служба на древните маи, която да е позволявала да се построят с висока точност карти на Юкатан, а след това върху тях да се планира строителството на всички градове на цивилизацията.
По-вероятно е просто съвпадение. Както коментира един от потребителите на Geektimes:
Дайте ми карта на всяка местност в Русия и за половин час по нея ще наглася някой фрагмент от звездното небе, играейки си с мащабите и въртейки съзвездията. Дали това ще бъде доказателство, че строителството в Русия се провежда в съответствие с разположението на звездите?
Трето, ако се открият посочените развалини на „града“ на Google Maps и се сравнят с реални развалини на древните маянски градове наблизо, то възниква съмнение тъкмо във възможността да се открие каквото и да е ръкотворно под гъстата горска растителност. Тоест няма да откриете никакви 30 структури, дори те да се намират там.
За пример – останките от града Калакмул, населяван някога от 50 000 души, с 45-метрова пирамида в центъра.
А това е Тикал – голям политически и културен център на маите. Население – до 90 000 души. Днес е голям туристически център. Много ли постройки успяхте да видите под дърветата?
Четвърто, действително на представените снимки може да се разгледат очевидно антропогенни структури – засега природата не се е научилада изрязва горите в квадрати.
Вероятно именно този участък момчето е възприело като останки на пирамида. Журналистите от Journal de Montreal подкрепят неговата хипотеза, като съобщават, че „няма нито един съвременен град на разстояние 100 километра“. Но обикновени селища там има само на 15 километра и всички те са заобиколени точно от такива антропогенни квадрати – това са обикновени изсичания на дървета.
„Пирамидата“, която е открил ученикът, по-скоро е изсечена преди няколко години и сега е започнала да обраства, но това явно не е било по времето на маите.
За джунглата дори 15 километра са много, затова е слабо вероятно, че жителите на най-близкото село са искали да разчистят поле на брега на блато. Но има подобни стари местности, по-близки до „пирамида“. Следи от 10-20-годишна стопанска дейност може да се открият и на 5
километра.
Пето, добре е да се видят коментарите не само на специалисти по космически снимки, но и на професионални археолози, специализирани в този регион и този период.
Очевидно момчето е жертва на стандартната параноя на първооткривателите – „ще кажа на другите и ще си присвоят моето откритие“. А може би журналистите просто не са искали да развенчаят красивата приказка за вундеркинда.
Разбира се, момчето заслужава похвала, независимо от грешната базова хипотеза. То е извършило доста работа, докоснало се е до приложното използване на данните от космически снимки и безспорно е заслужило победата в своя училищен конкурс.
Не смятам, че той сериозно е искал да измами някого, пише Егоров. Надявам се, че тази грешка няма да му попречи да стане картограф, археолог или специалист по космически снимки, тоест да свърже живота си с науката.
Но служителите на Канадската космическа агенция и университета заслужават твърда двойка.
