Испански генетици разшифроваха генома на момчето от Аконкагуа – то е принесено в жертва от инките преди 500 години, а замразената мумия била открита на територията на Аржентина през 1985 година.
Установено е, че момчето е принадлежало към група аборигени, която е била практически напълно изтребена след завоеванието на Южна Америка от европейците. Резултатите от изследването са представени в сп. Scientific Reports, съобщава Science News.
Момчето от Аконкагуа е загинало в ритуал по жертвоприношение (капакоча), практикуван от древните инки – децата били отвеждани на върха на планината и там или били убиван, или оставяни на сигурна смърт. Съдейки по мумията, детето е починало от удар по главата.
Това не са единствените останки на жертва на капакоча, но мумията от Аконкагуа се е съхранила по-добре от другите – на височина 5300 метра над морското равнище в едно от най-сухите места на планетата.
Именно затова генетикът Антонио Салас (Antonio Salas) от университета на Сантяго де Компостела е успял да извлече пълен митохондриален геном от дробовете на момчето. Избирайки вътрешен орган за търсене на генетичен материал, екипът на Салас свел до минимум риска от смесване на чужди вещества. За тази цел ученият секвенирал ДНК от всичките си колеги (за да провери за съвпадения с резултатите от анализа).
Предпазните мерки не били взети напразно – геномът на момчето се оказал уникален. Той се отнася към група C1b от митохондриалната хаплогрупа С, характерна за коренните народи на Америка. C1b се свързва с първите хора, пребивавали на континента (преди 18 000 години). Но поради бързото разпадане на първите мигранти на множество племена тази група се състои от генетично несходни подгрупи.
Геномът на момчето от Аконкагуа не се отнася към нито една от тях. Учените решили, че детето е принадлежало към неизвестна преди популация (Салас я обозначил като C1bi), възникнала в Андите преди около 14 000 години.
Търсенето по базите данни установило едва четирима индивиди, принадлежащи към C1bi. Трима от тях обитават съвременните Перу и Боливия, а четвъртият е живял в древното царство Уари (разцветът му е бил през 600–1000 г. от н.е.), предшественик на държавата на инките.
Фактът, че C1bi е била установена в далечни една от друга останки на двама древни хора, говори, че по-рано нейните представители са били доста по-многобройни. Последвалото изчезване на подгрупата също не е учудващо – след идването на европейците са измрели до 90% от населението на доколумбова Америка, преди всичко от епидемии.
Затова гените на съвременните южноамериканци, с примес на африкански и европейски материал, не са подходящи за реконструкция на миналото на Новия свят.
„Геномът на момчето от Аконкагуа е прозорец в епохата на инките“, отбелязва Салас.
Сега ученият работи над разшифроването на пълния ядрен геном на момчето. Освен това той планира да секвенира ДНК от цялата микрофлора на стомаха, както и патогените – така учените по-добре ще разберат историята на болестите на Новия свят и динамиката на еволюцията на човешкия микробиом.
© Scientific Reports & Gómez-Carballa et al.
