Често пъти родителите се чудят дали прекалената срамежливост при техните деца е нормална или трябва да предизвиква безпокойство. Често на обществени места детето се държи за родителите си, не иска да говори, не комуникира по никакъв начин с други хора, предпочита да играе само, дори когато е в група с други деца.
Срамежливостта трябва да предизвиква загриженост, когато е упорита, а не временна и само в дадена ситуация. Някои деца се вписват в група по-трудно, но когато това стане, се чувстват добре. Други преодоляват срамежливостта и нерешителността си когато тръгнат на детска градина или малко по-късно в началните училищни класове. При други обаче, срамежливостта остава постоянна за дълъг период от живота им.
Срамежливостта сред други деца трябва да предизвиква повече загриженост в сравнение с тази сред възрастни. Обичайно е повечето деца да са несигурни с възрастни, различни от техните родители, особено с мъже. По-тревожно е, когато децата са срамежливи и несигурни със свои връстници. Трябва да се тревожите ако детето ви си играе самичко, когато е сред група деца на своята възраст. Когато контактува с връстници, детето научава умения, които му помагат да общува с останалите хора през целия му по-нататъшен живот. Как да разбира другите хора и техните чувства, как да общува с тях, как да разговаря, как да постигне взаимно разбирателство за обща дейност, как да изрази приятелство или несъгласие по начин приемлив и за другите.
Децата които се включват в много малко социални контакти със свои връстници в сравнение с другите деца, пропускат важна възможност да натрупат опит и знания, а в резултат тяхното социално умение и социално познание изостава и са по-незряли от връстниците си.
Когато детето е срамежливо и отказва да контактува с познати хора и особено с деца, това е причина за по-голяма загриженост в сравнение със срамежливостта към непознати хора. Особена загриженост трябва да предизвиква срамежливостта към деца на същата възраст, които са добре познати. Срамежливостта към съученици например, може да е предизвикана от страхове как другите ще се отнасят към него, дали го харесват и приемат. Срамежливостта може да се засили още повече и да прерасне и в нещо друго ако другите деца се отнасят зле към него. Срамежливите и некомунитивни деца много по-често са изолирани или дори третирани зле от другите, те много трудно печелят приятели. Изключени и често подигравани и преследвани от другите, такива деца имат проблеми с емоционалното и психическото си здраве, особено ако това отношение се запази продължително време.
Макар срамежливите момчета и срамежливите момичета да са относително по равно, често пъти срамежливите момчета имат повече проблеми да имат приятелчета в сравнение със срамежливите момичета. Вероятно защото срамежливостта при мъжкия пол нарушава общоприетите разбирания, че момчето трябва да бъде смело и сигурно в себе си.
Как да постъпите ако детето ви е срамежливо и има проблеми в общуването с други свои връстници? Децата имат нужда от помощ от възрастните, за да преодолеят изключването и дори преследването от други деца. Когато родителите разберат, че нещо подобно става с детето им в детската градина или в училище, те трябва да контактуват с възпитателите и учителите за да помогнат на детето си. Когато детето ви изглежда нещастно, отказва да посещава събирания с други деца или ви спира и пречи за вашите социални контакти, трябва да се потърси помощ от детски психолог.
Родителите могат да направят и сами доста неща за да помогнат на детето си. Те могат да организират по-често събирания в къщи, в позната за детето обстановка, която му дава повече сигурност. Могат да запишат детето си в повече извънкласни занимания, в спортни групи . Родителите могат да говорят с децата си за приятелството, да им дават конструктивни идеи. Когато детето има проблем със свой връстник, родителите му трябва да помогнат този проблем да намери решение, а не да се стига до слагане на край на приятелството. Детето трябва да бъде окуражавано да се сприятелява със свои връстници.
