Часове наред след стрелбата в мол Олимпия в Мюнхен разследващите преследват трима извършители, въпреки че стрелецът е само един.
Защо?
Да си свидетел на ужасяващо престъпление е огромно бреме. Около 100 души в Мюнхен, според полицията, са преживели ужаса на смъртоносната стрелба в мол Олимпия миналия петък. Те са почуствали паниката – собствената си и тази на другите хора, около тях. Може да са били ранени, може да са видели как някой умира. Преди да се самоубие атентаторът Давид С., човек с двойно германско и иранско гражданство, застреля девет невинни посетители в търговския център.
Специален екип психолози е натоварен с грижата за засегнатите от стрелбата, но за повечето от тях животът ще се дели на преди и след това, което са видели и преживели.
Да си свидетел обаче, това може и да е шанс за разследващите да получат информация от първа ръка. В целия хаос на престъпление като това в мол Олимпия е важен всеки детайл.
Но не точно, защото всяка получена информация трябва да се прецизира.
Тогава идва трудното. Защото първите свидетелски показания са вкарали полицията във фалшива следа. Часове наред силите за сигурност са по следите на трима извършители, всички с дългоцеви оръжия. Целият град е потопен в страх, на многобройни места свидетели споделят, че са чули стрелба. Магазините се барикадират, централната гара на Мюнхен е евакуирана, градският транспорт е преустановен. Защото хората вярват, че са видели нещо, което по-късно е опровергано като грешно.
Това е нещо съвсем нормално. „Човешките възприятия не винаги съвпадат с действителността", казва дипломатично Рюдигер Холечек, говорител на синдиката на полицията в разговор със SPIEGEL ONLINE. Има си причини за това: В стресови ситуации невротрансмитерите кортизол и норадреналин наводняват мозъка ни. Там те не просто блокират цели региони от мозъка ни, които управляват целенасоченото поведение, но и допринасят за появата на фалшиви спомени.
Деца и по-възрастни хора са особено лоши свидетели, казва науката. Останалите също в много случаи не са по-добри. От това обаче не трябва да произтича упрек. Хората, които са имали сблъсък със ситуации, в които срещу тях е насочено оръжие, обикновено не могат да си спомнят лицето на стрелеца. Защото цялото им внимание е било фокусирано върху заплахата.
Това, което не се смята за важно, не остава в мозъка. „В такава ситуация не помагат и специални техники за разпит", казва криминалният психолог Гюнтер Кьонкен, който има дългогодишна специализация в съдебни дела – когато съдебните състави се колебаят в преценката, дали свидетели и жертви казват истината.
Фалшивите спомени, генерирани в ситуации като тази в Мюнхен обаче могат да имат фатални последици.
Американската организация Innocence Project е анализирала повече от 300 грешни присъди, издадени в САЩ. Те са анализирани с ДНК доказателства, след като набедените извършители са прекарали вече доста време в затвора. Повече от 70% от тези грешни присъди са издадени в резултат на фалшиви свидетелски показания на очевидци.
Техниките за разпит в такъв случай предвиждат повтаряне на един и същи въпрос по няколко пъти и многобройни проверки на достоверността. Ситуацията се усложнява, когато очевидците са многобройни. Установено е също, че в такива случаи разследващите силно подценяват достоверността на свидетелските показания. Използват се техники като задаване на въпрос към свидетеля, как сам той преценява достоверността на показанията си. Големият проблем е, че след стрелбата в мол Олимпия, много очевидци не са казвали истината и въпреки това са били сигурни в показанията си. Случаят с тримата заподозрени в Мюнхен, може да е именно такъв. Не е изключено свидетелите да са забелязали двама полицаи, преследващи извършителя и да са ги взели за атентатори, смята Холечек.
Веднага след стрелбата в интеренет изтекоха два видео записа от мобилни телефони. Това също може да е проблем докато тече разследването, защото може да затвърди грешни впечатления или спомени, предупреждават полицаите. На по-късен етап записите може да са по-ценни.
Изводът от всичко това е, че тъй като човешкият мозък има склонност да пази фалшиви спомени от високостресови ситуации, често свидетелските показания могат да предизвикат проблеми. Някои от трудностите се преодоляват със специални техники за водене на разпита. Видео материалите са по-достоверни, но и те могат да доведат до нежелани последици, ако се публикуват, докато тече разследването.
