На света има много чудеса, но някои от тях не могат да бъдат видени от земята.

„Окото на Сахара“ остава скрито стотици години за човешките очи, защото не може да бъде забелязано от Земята, дори когато човек минава покрай него.

Това невероятно природно образувание беше видяно едва след като хора полетяха в космоса. Дори и след като беше открито обаче, „Окото на Сахара“ си остава до голяма степен загадка за учените.

„Окото на Сахара“ или още известно като „структурата Рихат“, се намира в западна Сахара в пустинята на Мавритания. Има диаметър от около 40 км.

Когато космическият кораб Джемини 4 е на 4 дневна мисия около Земята през 1965 г., астронавтите са снимали земната повърхност много подробно. Една от целите е била да се намерят така наречените „структури на въздействие“. Това са кратери образувани при попадането на метеорити на нашата планета. Те са с голяма геологическа важност, защото дават много информация, полезна за изучаването на историята на Земята.

Първоначално учените определят „Оконо на Сахара“ именно като такава „структура на въздействие“. Това обаче не може да бъде потвърдено категорично, защото липсва разтопена скална маса, която да бъде изследвана.

Сега има доста по-сложна теория за това уникално природно формирование.  Главната структура на пръстена е определяна като ерозирали останки на това, което някога е било купол от слоеве на земната кора.

Все още има много въпроси свързани с „Окото на Сахара“. Счита се, че то се е образувало преди повече от 100 млн. години, когато суперконтинентът Пангея се е разделил при разместването на тектоничните плочи и това което днес е Африка се е отделило днешната Латинска Америка.

Разтопените скали са били избутани към повърхността на Земята, но не са стигнали до самата повърхност, а са образували този купол, показващ слоевете на земната кора. Преди около 100 млн. години „Окото“ е изригнало отново при вулканична дейност и постепенно е придобило днешния си вид. Различните пръстени в купула са образувани от различни скални видове, които са ерозирали с различна скорост.

Има и теории, че „Окото на Сахара“ са останки от древна Атлантида, за която Платон пише, че е представлявала концентрични пръстени от вода и земя. Гигантското око, втренчено в небето, продължава да провокира много различни спекулации и интерпретации.