Точно пет години след старта сондата на НАСА Juno достигна целта – орбитата на Юпитер. Учените се надяват на нови данни, които ще помогнат да знаем повече за възникването на нашата Слънчева система.

Докато в Съединените щати отбелязваха националния си празник с фойерверки, в командния център на НАСА цараше затаено мълчание. Докато не се чуе „Добре дошли на Юпитер". Произнасянето на тази реплика отне на екипа, базиран в Пасадена, Калифорния, точно 5 години и 2,8 милиарда километра.

.

Изследването на Юпитер обаче е трудна задача. Лъчението на планетата е на екстремно високи нива, а под облаците на повърхността действа силно магнитно поле с водород под налягане. По време на мисията в орбитата на Юпитер Juno ще бъде изложена на толкова силна радиация, колкото съответства на 100 милиона рентгенови снимки при зъболекар. По тази причина сондата е с титанова обвивка и прилича по думите на учените от НАСА на танк.

Позиционирането на сондата в орбитата на Юпитер сработи много добре, каза Майкъл Уоткинс, директор на центъра на НАСА в Пасадена. „Изглежда перфектно, просто чудесно. Не трябва да забравяме обаче, че това е само началото на нашата научна мисия."

До няколко дни инструментите и камерата на борда на Juno ще бъдат включени и настроени, обяви мениджърът на проекта Скот Болтън. За да не се натоварват батериите, те са били изключени по време на самата маневра. „Обещавам ви, че ще направим невероятни открития", допълва той.

Някои важни факти за Юпитер:

1. Юпитер е газов гигант и представлява най-голямата планета в Слънчевата система.

2. На повърхността му е забелязано „голямото червено петно", което всъщност преставлява огромна буря, която бушува от 400 години (или поне тогава телескопи са били за първи път насочени към планетата).

3. Юпитер може да предизвика сянка на Земята. Някои обекти са толкова големи, че хвърлят сянка на Земята – луната и слънцето са очевидните примери, но това важи и за Юпитер.

4. Юпитер има толкова огромна маса, че може да бъде използван като ускорител за космически кораби, когато навлизат по-дълбоко в космоса.

5. Древните са приписвали щастието на Юпитер: латинската дума jovialis (Юпитер) е в основата на думата jovial, която на староанглийски означава весел и щастлив. В древността се е вярвало, че Юпитер оказва такова влияние върху човек.

6. Древните вавилонци са използвали напреднали математически модели, за да изучават Юпитер.

7. Луните на Юпитер са помогнали на учените да установят скоростта на светлината. През 1675 година датският астроном Оле Рьомер успява коректно да изчисли скоростта на светлината на над 300 хиляди километра в секунда след наблюдение луните на Юпитер.