„С една дума, нашият идалго се задълба дотолкова в тези книги, че четеше непрекъснато, през деня от съмване до здрач и през нощта от здрач до съмване. И тъй като Дон Кихот малко спеше, а много четеше, мозъкът му се изсуши дотам, че в крайна сметка нашият герой изгуби съвсем ума си."

Така пише Мигел де Сервантес в първата глава на „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча".

Този фрагмент е породил разпространената представа, че главният герой – Алонсо Кехана – е полудял от това, че е прочел прекалено много рицарски романи, отбелязва La Voz de Galicia.

Но испанският психиатър Тибурсио Ангосто Саура смята, че това е много опростен поглед на ситуацията, пише журналистът Анхел Пиниагуа. Психиатърът посочва нюанси в психиката на Дон Кихот и се опитва да му постави диагноза.

И така според Саура разсъдъкът на идалго е бил погубен не от количеството прочетени книги, а от стремежа да се добере до смисъла на текстовете с разнообразни риторични украси, които са му харесвали.

Когато Алонсо Кехана вижда великани на мястото на мелниците, това не е халюцинация, а делир, разсъждава психиатърът. Когато той назначава Санчо за губернатор на острова, това е проява на мания за величие. А увереността, че Дулсинея Тобоска е луда по кльощавата му фигура, е бълнуване от еротично-маниакален характер.

И така Ангосто Саура би поставил на Кихано диагноза реактивна психоза и би го хоспитализирал в отделението за остри психически разстройства, а след това би го подложил на амбулаторно лечение с транквиланти и психотерапия.

Според психиатъра Дон Кихот е „забележителен персонаж, той изпада в безумие, но в крайна сметка е прав".