Хората, склонни към търсене на силни усещания и действащи импулсивно, могат да имат различна структура на някои мозъчни участъци, става ясно от изследване, публикувано от екип американски учени в изданието The Journal of Neuroscience, съобщава EurekAlert!.
Психологът Аврам Холмс от Йейлския университет и екип изследователи от Харвардския университет и Масачузетската главна болница в Бостън са открили, че повишената импулсивност и стремежът към силните усещания у здрави млади хора може да са свързани с намаляване на дебелината на кората на главния мозък в участъците, отговорни за процеса на вземане на решения и самоконтрола.
Най-значимите изменения са били фиксирани в предната част на поясната извивка и средната лобна извивка – имено тези мозъчни участъци отговорят за регулирането на емоциите и поведението.
В изучаването на измененията в структурата на мозъка взели участие 1234 мъже и жени на възраст от 18 до 35 години без психически разстройства и наркотична зависимост. С магнитнорезонансна томография учените измервали размерите на отделните области на мозъка при всеки участник.
Доброволците също така попълнили анкети, в които отговорили на въпроси, позволяващи да се установи степента на тяхната импулсивност, а също и стремежа към силни усещания, готовност към риск, умение бързо да вземат решения. Учените отчитали също така колко често и в какви количества участниците в експеримента употребяват алкохол, кофеин и никотин.
В резултат на изследването било установено, че при хората, които се стремят към високо ниво на остри усещания, дебелината на кората на главния мозък в областите, свързани с вземането на решения и самоконтрол, е по-тънка в сравнение с доброволците, които не изпитват влечение към екстремното.
Тези изменения усилват импулсивността на поведението у тези, които употребяват алкохол, кофеин и тютюн.
Както пише EurekAlert!, предишни изследвания са установили, че стремежът на човека към силни усещания на първо място се дължи на генетична предразположеност, а също може да бъде свързано с приемането на наркотични вещества. Новото изследване доказва, че пушенето, употребата на алкохол и дори простото увлечение по кафето с времето може да повлияе на анатомията на мозъка и неговите функции.
Други учени също са съгласни с изводите на американските си колеги. „Силната страна на изследването е в това, че в него са участвали такива, които не са склонни към употреба на психотропни вещества. Значи измененията в структурата на мозъка не се явяват следствие на индивидуалната история на употребата на определени вещества, казва Кристине Беате Уалховд, професор по неврофизиология от университета на Осло, която не е взела участие в изследването.
Според авторите получените резултати позволяват да се разбират хората в рамките на нормалните вариации на тяхното поведение, което ще даде възможност по-ефективно да се помага на хора с различни малки нарушения на работата на психиката.
