В Древен Египет е бил силен култът към Анубис – бог на смъртта с глава на чакал. В хода на ново изследване археолозите са изучили катакомби до неговия храм и са открили почти осем милиона мумифицирани паленца и кучета.
Египтяните издигнали храма и катакомбите в чест на Анубис в Саккара – място на около 30 км южно от Кайро. Там се намира най-древният некропол на столицата на древното царство – Мемфис. Археолозите преди са откривали в тези места катакомби с мумифицирани останки на много други животни (ибиси, ястреби, бабуини и бикове). Вероятно това сочи, че египтяните са се прекланяли и пред други зооморфни богове.
„Днес туристите, идващи в Саккара, виждат пустинна местност с няколко пирамиди и няколко известни паметника, посветени на култа към животните – разказва водещият автор на изследването Пол Никълсън (Paul Nicholson), професор по археология в Кардифския университет. – Но ако имахте шанс да посетите Саккара по времето на по-късния период, през 747–332 г. пр.н.е., бихте видели храмове, търговци, продаващи статуи на бронзови божества, свещеници, водещи церемонии, хора, предлагащи тълкуване на сънища. Вероятно някъде наблизо са живели и животновъди, отглеждащи кучета и други животни, за да могат те след това да бъдат мумифицирани в чест на боговете. Това е било оживено място.“
Основният тунел на кучешките катакомби. © P.T. Nicholson
Отдавна е известно, че древните египтяни активно са мумифицирали животни. Още римският поет Ювенал е писал, че „полуделите египтяни“ почитат чудовищни божества и може да се открият цели градове, посветени на котки, речни риби или кучета.
През 1897 г. френският археолог Жак де Морган публикувал изследване за некропола на Мемфис, но една споменал катакомбите с мумии на кучета. Други изследователи също не им отделяли внимание, така че въпросното и изследване за първи път било изцяло съсредоточено върху тези подземни масови култови погребения.
Де Морган оставил след себе си карта, сочеща разположението на две катакомби с мумии на кучета, но плаващите пясъци и земетресението от 1992 г. направили малката катакомба недостъпна за изследвания. Поради тази причина Никълсън и колегите му изучавали голямата катакомба и провели дълги часове, изследвайки каменните ѝ стени и мумифицираното съдържание.
Карта на катакомбите, съставена през 1897 година от френския археолог Жак де Морган. Но поради пропадане на пясъка в резултат на земетресение локацията била недостъпна от 1992 година. © S. Mills, S. Williams, H. Nouwens/Antiquity Trust
„Катакомбите пред0ставляват дълга редица тъмни тунели – разказва Никълсън. – Тук не прониква естествена светлина и това място като цяло изглежда доста впечатляващо.“
Смята се, че катакомбите са изградени през IV в. пр.н.е. От камък от долния еоцен (тоест на възраст 48–56 млн. години).
В полза на тези изводи говори и това, че на тавана на катакомбите била открита необичайна вкаменелост на древно морско гръбначно на възраст повече от 48 млн. години. Вероятно то е било родствено на съвременните ламантини и дюгони. Не е известно забелязали ли са това изкопаемо самите египтяни, когато са строили гробницата за мумии на животни.
Изследователите изучили всички достъпни ъгълчета на катакомбите, чиято дължина е 173 метра, а максималната ширина на коридорите – 140 метра. В тях били открити и мумии на чакали, лисици, котки и мангусти, но 92% от останките принадлежали на кучета. Не е съвсем ясно защо другите животни също са били погребвани сред кучетата, но учените смятат, че в основата на това лежат митологични причини.
„Някои кученца са били само на няколко часа или дни след раждането в момента на мумифицирането. Вероятно специално са ги развъждали за този култ. Едва ли са били умъртвявани умишлено – няма никакви свидетелства за пречупени вратове, често срещащи се при мумиите на котките. По-скоро са ги отнемали от майката и кученцата са умирали от глад и обезводняване – казва Никълсън. – В същото време открихме и мумии на стари кучета, погребани по по-сложен и тържествен начин. Те по-скоро са живели при храма.“
Глава и шия на куче от катакомбите. © P.T. Nicholson
Култът към животните бил популярен до 30-те години от нашата ера, тоест до времената на римската окупация. Учените смятат, че такъв род поклонение е бил символ на национална идентичност във времената, когато страната е била завзета от други народи (например либийци или перси).
Много от мумиите са достигнали до наши дни в много плачевно състояние – те или са се разпаднали, или са били откраднати от разбойници или фермери, които вероятно са използвали мумиите в качеството на тор).
И все пак археолозите са открили достатъчно доказателства, че животните, използвани в култа на Анубис, са били важна част от древноегипетската икономика. Много историци са единодушни, че храмовете и катакомбите в града са стимулирали търговията и в известен смисъл в онези времена те можело да се нарекат основа за масовия туризъм.
