Склонността на банковите служители към лъжа е заложена в корпоративната култура на организацията на финансовия сектор, изясниха учените.
Работата в банковата сфера кара човека да се държи нечестно.
Както пише сп. Nature, до този извод са стигнали учени от университета в Цюрих след експеримент с участието на служители от голяма международна банка, който показал, че работниците от тази организация како цяло са честни хора, но ако им напомнят за професията, започват усилено да лъжат.
Изследователите подчертават, че аналогични експерименти, проведени сред професионалисти в други области, показват, че такова поведение е присъщо именно на банковите служители.
Повод за изследването станали скандали във финансовия сектор от последните години, когато старши служители на компанията попаднали в полезрението на властите в рамките на дело за крупни машинации. Имало две обяснения на този факт – или организацията, която си има работа с пари, привлича мошеници, или корпоративната култура на банките подбужда работниците към измами.
Пряко сравнение на банковите служители с хора от други професии не би дало желания резултат – фокус групите толкова силно се различават, че е просто безполезно да се сравняват.
Група учени начело с Алън Кон използвала подход, съгласно който човек може да има няколко условни личности, основани на тяхната полова, етническа или професионална идентичност.
Те разделили 128 доброволци, работещи в една банка, на две групи. В контролната група провели допитване, което включвало въпроси за самочувствието на участниците и удовлетвореността им от живота, но не включвали въпроси за професионалната им дейност.
След това им предложили да хвърлят десет пъти монета в уединена обстановка и да попълнят отчет за това на коя страна падала тя. Записването на падането на дадена страна носело на участника парично възнаграждение.
Във втората група общите въпроси били заменени с въпроси за професията. Например вместо въпроса за това колко часове на ден човек гледа телевизия, го питали с какво се занимава в банката. Така доброволците трябвало да превключат на личността на банковия работник, преди да започнат да хвърлят монетата.
Оказало се, че у контролната група разпределението на резултатите от отчета се съгласувало с очакваните. Това означава, че хората честно записвали на коя страна е падала монетата.
Резултатите от втората група съществено се отличавали от очакваните. Ако в първата група печелившите падания на монетата били 51,6%, то във втората те отбелязвали вече 58,2%. А броят на участниците, послъгали по време на попълването на отчета, били 26 срещу 16%.
Учените смятат, че такава ситуация може да се обясни с няколко фактора: за лъжите на банковите чиновници може да е виновна системата за премии, с която организацията стимулира производителността на труда на служителите или просто многото въпроси за пари.
Но по-нататъшният анализ и повторението на експеримента отхвърлили тези възможности. В резултат изследователите заключили, че повишената нечестност се явява именно черта, придавана от корпоративната култура на тези организации.
Учените отбелязват, че честността е особено важна в сферата на финансите, тъй като тя пряко влияе на повишението на доходността на банката и на икономиката като цяло.
В бъдеще изследователите се готвят да проведат подобна проверка в банки, които са въвели корпоративна програма за тренинги по етика, и да сравнят техните резултати с наличните.