Пребиваването в условията на Космоса силно усложнява съня – един от важните естествени физиологични процеси на човека.
На МКС, която се върти около Земята, Слънцето изгрява на всеки 90 минути, затова членовете на екипажа през деня могат да наблюдават изгрева цели 16 пъти.
Всичко това нарушава обичайния денонощен ритъм и се налага космонавтите условно да се придържат към земното време. В допълнение липсата на обикновени легла и възможността просто да заемеш хоризонтално положение възпрепятстват нормалния сън.
Сега американските учени са съсредоточили внимание върху изучаването на проблема с космическото безсъние. Ново изследване на тази тема е публикувано в сп. The Lancet Neurology. То разглежда колко широко е разпространено явлението недоспиване сред астронавтите.
В хода на продължителни наблюдения на съня на 85 души, работещи на борда на МКС и американските совалки, медиците установили, че независимо че правилата задължават всеки член на екипажа да спи по 8,5 часа на денонощие, всъщност те рядко успяват да спят повече от пет часа.
Реално получаването на пълноценен нощен отдих за космонавтите е толкова сложна задача, че например три четвърти от членовете на совалките били принудени да прибягват до използването на специални медицински препарати, понякога екипажите в пълен състав приемали седативни препарати, за да имат възможност да се наспят.
Всеки член на екипажа на МКС има свой индивидуален спален модул, подобен на телефонна кабина, в който се намира спален чувал, прикрепен към стената. Чувалът има отвори за ръцете, които позволяват да се използва малкият лаптоп, който е поставен в кабината.
Влитайки в своята спалня, космонавтът затваря вратата след себе си, изключва осветлението и получава тишина и относителен комфорт. Как спят обитателите на МКС, показва канадският астронавт Крис Хатфилд:
Независимо от сравнително комфортните условия, липсата на сила на тежестта много пречи на физиологически правилния сън. И тъй като хроничното недоспиване повишава риска от възникване на извънредни ситуации и пагубно се отразява на здравето на екипажа, учените се стремят да сведат всички фактори, пречещи на нормалния сън, до минимум и да постигнат продължителен, пълноценен сън, необходим за възстановяване на силите на хората, работещи на орбита.
