За разлика от шимпанзето човек се държи различно, когато знае, че го наблюдават. Осъзнаването, че ви гледат, може да промени поведението ви към по-добро, твърди експерт.

Ако на нещо ни е научило повсеместното навлизане на социалните мрежи в нашия живот, то това е колко внимателно трябва да подбираме информацията за себе си, която споделяме с цифровото пространство. Налага ни се да мислим за всички потенциални читатели на нашите акаунти в социалните мрежи, нашите блогове и т.н.

Гимназисти предупреждават, че членовете на приемните комисии във вузовете могат да ги открият в интернет, други премахват от профилите си снимки, които потенциално биха ги компрометирали. Нашата мрежова активност все по-често се свежда до защита на собствената репутация.

Склонността на човека да се представя в най-добрия вид не е свързана с достиженията на прогреса. Малцина от нас могат да се похвалят, че никога не са се държали егоистично, ако са знаели, че това ще им се размине, когато са били сигурни, че никой няма да разбере за това. Затова пък присъствието на други хора ни превръща едва ли не в праведници.

Освен това ние сме толкова чувствителни към страничния поглед, към външното наблюдение, че само едното изображение на следящи очи – рисунка или снимка – влияе на решението, което вземаме. Което е характерно – ние незадължително възприемаме присъствието на това изображение на съзнателно ниво.

През 1976 г. над 360 деца неволно взели участие в психологически експеримент, резултатите от който нагледно демонстрирали този ефект. Същата вечер се отбелязвал Хелоуин и децата чукали по хорските врати, събирайки бонбони. В 18 къщи ги чакали психолози, дегизирани подобаващо.

След отварянето на вратата и няколко минути разговор с децата психолозите им предлагали да вземат един бонбон от купа, препълнена докрай с вкуснотии – и не повече. След това изследователите оставяли децата сами с купата, до която в половината от случаите стояло огледало. Още един скрит участник в експеримента записвал действията на децата.

Изследователите предполагали, че децата с по-малка вероятност ще вземат шепа бонбони от купата – въпреки полученото указание, ако гледат собственото си отражение в огледалото.

Именно така се и оказало. Виждайки в огледалото своето лице, дори прикрито с карнавална маска, децата по-често се държали така, както ги помолили.

Под наблюдение

Решили да подходят към въпроса от друг ъгъл, група изследователи от Нюкасълския университет във Великобритания изяснили: присъствието на наблюдател – дори илюзорно – може да доведе до снижаване на количеството велосипедни кражби.

След като изучили статистиката на престъпленията на територията на общежитието на университета, изследователите установили три места, където особено често се крадели велосипеди, и поставили във всяко от тях специален знак.

Ето какво имало на него: изображение на мъжки очи, гледащи право напред, слоган „Велосипедни крадци, ние ви следим", подпис „Борбата започна" и логото на местната полиция. Появата на тези знаци довела до намаляване броя на кражбите във всяка от трите точки с цели 62%.

За съжаление в други места на кампуса кражбите станали по-чести. Макар намесата на изследователите само да преориентирала кражбите в другите зони на университетското градче, било очевидно, че присъствието на „наблюдател" помогнало да се предотвратят правонарушенията.

След няколко месеца същата група изследователи се върнали на трите експериментални места, където продължавали да висят измислените от тях знаци. Задачата им била да установят ще помогне ли „погледът на наблюдателя" да се намали количеството боклук, независимо че текстът на знака бил написан за противодействие на велосипедните кражби.

За да увеличат съблазните за нарушителите, изследователите прикрепили флаери към дръжките на велосипедите с дъвки, така че хвърлянето на хартийката на земята било повече от просто.

В половината от случаите експериментаторите предварително разхвърляли боклук около колелетата – според тях това допринасяло хората да хвърлят още повече боклуци. И така, „погледът на наблюдателя" стоял срещу замърсената площадка.

Както се и очаквало, присъствието на „бдително око" карало неволните участници в експеримента да цапат по-малко (в сравнение с точките, където нямало такива знаци), а изначалната замърсеност на площадката не довела до увеличаването на боклуците.

Но специфичната чувствителност на човека към присъствието на наблюдатели не се разпространява върху нашите близки родственици приматите. Наскоро няколко психолози от същия Нюкасълски университет, обединили сили с приматолози от Института по еволюционна антропология на обществото „Макс Планк", провели експеримент с шимпанзета от резервата Чимфунши в Замбия.

На маймуните била дадена възможност да вземат фъстъци (особено ценно лакомство), намиращи се пред изображението на очи на шимпанзе.

Тъй като популациите на шимпанзетата се отличават със строга йерархичност, изследователите предположили, че намиращите се на по-ниски йерархична степен особи ще вземат лакомство с по-малка вероятност или ще изберат морков, чиято ценност е по-малка.

От друга страна, по-доминантните особи можели веднага да се протегнат към фъстъците около изобразените на картинката очи на шимпанзе, опитвайки се да вземат цялата храна за себе си. За удивление на учените, шимпанзетата изобщо не се притеснили от „наблюдателя".

Този извод се потвърждил и от резултатите на още едно изследване, по време на което шимпанзетата не променили своето поведение дори независимо от присъствието на друго шимпанзе.

Ако шимпанзетата толкова стриктно следяха за своята репутация както хората, присъствието на трета страна би повлияло на готовността им да споделят. Подобна тенденция често наблюдаваме при човека – когато става дума за нашия авторитет, ние по-охотно скланяме на сътрудничество и споделяме с другите, а когато никой не ни вижда, нерядко действаме по-егоистично.

Не става дума за това, че шимпанзетата като цяло не възприемат очите или тяхното изображение. Изследвания на движенията на очите показало, че шимпанзетата и хората по подобен начин разглеждат лица – първо обръщат внимание на очите, а след това – на устата. Шимпанзето разбира, когато го наблюдават, просто за него това не е важно.

Напротив – за човека винаги е важно, че го наблюдават. Ние променяме поведението си и правим друг избор, дори без да го съзнаваме. Дори в случаите, когато ни гледат две очи от плакат.

—————

Авторът на тази статия – Джейсън Голдман, пише за поведението на животните, дивата природа и сложните отношения между хората и животинския свят.