Кучетата изпитват ревност и завист при липса на внимание на стопанина си, изясниха учените.

Най-добрият приятел на човека се оказа способен да изпитва чисто човешки емоции като завист и ревност.

Психолозите от Калифорнийския университет в Сан Диего са изяснили, че кучетата завиждат на играчките, ако стопаните им обръщат на тях повече внимание и се отнасят към тях като към свои питомци.

Изводите на учените са публикувани в сп. PLoS One.

„Много хора смятаха, че завистта се явява социален конструкт, който е бил създаден от човека, или емоция, свързана изключително със сексуалните и романтичните отношения. Получените от нас резултати поставят под съмнение тази идея – ние успяхме да докажем, че не само ние изпитваме стрес и притеснения, когато обект на внимание и топли чувства от страна на любимия човек стане съперник.

Оказва се, че кучетата не само демонстрират това, което може да се нарече завист, но и активно се опитват да разрушат връзката между стопанина и обекта, който смятат за конкурент в борбата за вниманието на човека.

Разбира се, не можем да знаем в детайли чувствата, които изпитва кучето, но всичките действия на питомците изглеждаха така, сякаш бяха изключително мотивирани за защита на своите социални отношения", разказва водещият автор на статията Кристина Харис.

Харис и бившият ѝ аспирант Каролайн Провост изяснили, че кучетата са способни да изпитват завист, като проверили една от слабо известните теории за това как въпросното чувство е възникнало сред първите хора и техните непосредствени предци.

Както обясняват учените, днес сред психолозите са популярни две хипотези, обясняващи еволюционните и социалните причини за появата на този психологически феномен.

Привържениците на първата от тях смятат, че завистта се е появила благодарение на половия отбор, който е способствал продължаването на рода за тези мъже и жени, които активно са се борили за вниманието на представителите на противоположния пол и са изпитвали завист (или ревност в дадения случай), когато те се спирали на техни конкуренти.

Апологетите на втората теория говорят, че завистта изначално е била доста по-универсална емоция, възникваща поради борбата за различни видове ресурси, включително и социални връзки.

Съществува и трета „теория на завистта", която обяснява появата на тази емоция сред хората с доста по-дълбоки и исторически причини. За първи път тя в много общ вид е изложена още в средата на XIX век от Чарлз Дарвин, основоположник на съвременната еволюционна биология.

Той смятал, че способността да се изпитва завист и да се борят за обекта на своето внимание се е появила благодарение на конкуренцията между малките за млякото и грижата на майката. Тази хипотеза, относително слабо популярна днес, бързо набира привърженици благодарение на опити, които демонстрирали наличието на ревност и завист при шестмесечни бебета.

Харис и Провост решили да проверят истинността на изводите на Дарвин с домашни кучета, чието ниво на психологическо развитие е приблизително равно на нивото на дете на възраст две-три годинки. Психолозите подходили креативно към експеримента: за провеждането му те изработили изкуствено куче, в което поставили динамика и няколко двигателя, позволяващи му да скимти, лае и маха с опашка.

В ролята на доброволци влезли 36 кучета от различни породи, полове и възрасти, живеещи в добре грижещи се за тях семейства от Сан Диего и предградията. Учените помолили стопаните им да игнорират любимците си за една вечер и да общуват с техни „конкуренти", в ролята на които влезли изкуственото куче, книга или настолна лампа.

Според замисъла на психолозите участниците в експеримента трябвало да обсипват новия обект с внимание, да си говорят с него с мил глас и да проявяват други признаци на грижи.

Изучавайки видеозаписите от всяка такава „минутка завист", Харис и Провост следили поведението на кучетата, отбелязвайки всичките им постъпки, насочени към привличането на вниманието на човека. Разликите в стратегията на поведението на питомците били забележими дори за неспециалисти и те еднозначно свидетелствали за това, че кучетата осъзнавали загубата на разположението от страна на своите стопани, изпитвали ревност към новия предмет на обожание и се опитвали да поправят нещата.

Когато участниците в експеримента си „общували" с книжката или лампата, кучетата почти не обръщали внимание на това и се държали доста спокойно и пасивно. Ситуацията рязко се променяла, когато като конкурент се появявала скимтящата и махаща с опашка симулация на куче.

В такива случаи домашните питомци започвали да се държат крайно агресивно и постоянно се опитвали да привлекат вниманието на стопанина си. Кучетата постоянно тикали носове в краката на човека и се докосвали с тяло до тях, а в една трета от случаите се опитвали да изблъскат конкурента, заставайки между имитацията и човека. Около една четвърт от животните пристъпвали към активни бойни действия, хапейки изкуственото животно и опитвайки се да му причинят болка.

Според психолозите реакцията на кучетата не зависела от тяхната възраст, порода или пол, което свидетелства за универсалния характер на завистта и ревността сред най-добрия приятел на човека. Както смятат авторите на статията, този факт говори за справедливостта на Дарвиновата теория и потвърждава идеята му, че завистта е древна и наистина обща емоция сред хората и животните.

Това не е първото потвърждение, че животните могат да изпитват чисто човешки емоции и да проявяват доста сложни когнитивни възможности. Преди няколко седмици неврофизиолози откриха, че мишките изпитват съжаление при извършване на неправилни постъпки, а през последните пет години човешки черти на характера и интелект са открити при различни примати и дори птици, например новокаледонската врана.

Всичко това говори, че човекът не е толкова уникален, както сме свикнали да смятаме.