Популярна поговорка гласи, че всички болести са от нерви. Ако следваме заложената в тази народна мъдрост логика, то с въздействие върху нервната система може да се излекуват много болести. Без всякакви лекарства!

Много болести, навявали ужас у хората в миналото, днес практически са забравени. Лекарите бързо се справят с тях без едновремешните кръвопускания и съмнителни и опасни лекарства (като например живак). Днес на дневен ред са научно потвърдени препарати и методи.

Впрочем хората в бели престилки както и преди имат много работа и скоро може да преразгледат своите принципи на лечение. При това в полза на неочаквана насока.

Да се разберем с нервите

През април 2014 година американската агенция DARPA обяви създаването на Отдел за биологични технологии. Събитието е знаково, ако се отчита спецификата на агенцията. Нейната мисия е да гледа в бъдещето по-далеч от другите и да превръща фантастиката в реалност.

В рамките на един от проектите отделът възнамерява да разработи технология за стимулиране на мозъка, която коригира нервните нарушения (от депресии до хронични болки). Проектът SUBNETS (Systems-Based Neurotechnology For Emerging Therapies) е забележителен с това, че директно се отказва от опитите за медикаментозно лечение.

Специалистите от DARPA са избрали друг път, при който на въздействие се подлагат не химичните свойства на клетките, а режимът на електрическа активност, като параметрите на стимулация трябва да зависят от ответната реакция на невроните. Фактически това е пряк диалог с нервната система.

В медицината електрическата стимулация се прилага не едно десетилетие и този метод понякога носи успех там, където са безсилни лекарствата. Подавайки сигнал чрез електроди дълбоко в мозъка, успешно се стартира процес по оздравяване дори при пациенти, намиращи се в състояние на минимално съзнание, за което през 2007 година съобщиха изследователи от отделението по неврология на медицинския колеж към Корнуелския университет.

Това прилича на пробуждане – човек започва да се движи, самостоятелно да се храни и говори. С такъв метод се прави опит за помощ на хора, страдащи от депресии, затлъстяване или Паркинсон. Но технологията има един решаващ недостатък – налага се да се отваря черепът. Затова и няма да получи широко разпространение.

Би било забележително да се намери по-мек начин за въздействие върху нервната система, като едновременно се избягват страничните ефекти на фармакологията. С други думи, да се измисли лечение без лекарства и без травмираща намеса в организма. Но реално ли е това?

Лечение без лекарства

В търсене на отговор следва да се обърнем към изследванията на Фабрицио Бенедети, неврофизиолог от университета в Торино. Това е един от водещите експерти, целенасочено изучаващи ефектите на плацебото и в своите експерименти той използва дълбока мозъчна стимулация.

В качеството на терапия на страдащи от Паркинсон в областта на субталамичните ядра се подават електрически импулси. Това снижава прекомерната активност на невроните в дадения участък и води до подобряване на самочувствието и движенията на болния. Преди да започне стимулацията, Бенедети правел на пациентите инжекция, като ги убеждавал, че въвежда ефективно лекарство.

Всъщност пациентите получавали обикновен физиологичен разтвор без каквито и да било лекарствени свойства. Освен това вграденият в мозъка електрод се използвал не за стимулация, а само за отчитане на активността на клетките.

Резултатът от експеримента се оказал напълно неочакван. След инжекцията болните започнали да се движат по-лесно, а нивото на възбуждане в субталамичните ядра се снижило така, сякаш били получили серия импулси. По такъв начин мозъкът самостоятелно нормализирал режима на работа в отговор на фикцията. И учените за първи път успели да регистрират ефекта на плацебото на ниво отделни неврони.
Днес към такива ефекти вече не можем да се отнасяме лекомислено. Както станало ясно, в ролята на плацебо може да влезе не само безобидна таблетка или илюзията за електрическо въздействие, но и мнима хирургична операция. Престижното списание The New England Journal of Medicine неведнъж е публикувало статии за това, че имитацията на промивка на коленната става дава същия положителен ефект, както и реалната артроскопия – пациентите се избавят от артрита.

Някои лекарства не стигат до официални продажби, защото в предварителните тестове се оказват не по-добри от плацебо. А това са активни вещества, разработени от специалисти под конкретна биохимична функция.

Тук се натъкваме на неочаквано явление – способността на организма да стартира процеса по своето възстановяване с помощта на психиката. Това работи далеч невинаги и възможностите му са ограничени. Но и техният реален предел все още не е известен.

Медицината на бъдещето

Да си позволим да дадем рискована прогноза: медицината ще се строи върху управлението на механизмите на самовъзстановяване. Или поне за част от нарушенията. Лекарите ще се научат да водят опосредстван диалог с нервната система, избирайки нужните стимули във всеки конкретен случай.
Плацебото не е просто инертно нещо, то стартира в човека цяла каскада от биохимични изменения, включително в ендокринната, имунната и нервната система. Именно затова днес се отделя сериозно внимание на изследването на ефектите на плацебото. Изучавайки явлението на фундаментално ниво, може би ще бъде открит начин то да се усили многократно.

Изложеният сценарий следва идеята на известния психолог Никълъс Хъмфри от Дарвиновия колеж на Кеймбриджкия университет. Той смята, че през по-голяма част от човешката история медици и знахари са работили тъкмо с ефекта на плацебото. Техните рецепти са имали много далечно отношение към физиологичната съставка на болестите.

И все пак дори абсурдните методи са давали определен положителен ефект. Хъмфри отделя „система за управление на здравето" като част от общото управление на хомеостазата. Работата на тази система е постепенно и в хода на културната еволюция е започнала да зависи от самия факт на присъствието на доктори, медикаменти и процедури. Но през цялото време тя действа стихийно, сама по себе си. Науката ще я вземе под контрол и значително ще повиши нейната мощ и възможности, макар че, разбира се, пациентите няма да се тъпчат с живак и магически отвари. Вярно, бъдещите методи за лечение може да ни изглеждат много повече от странни.

Предполагаемите механизми на плацебото

Прилагането на плацебо може да намали болката по пътя на опиоидното или ненаркотичното въздействие на очакването и/или рефлекторните механизми. Произвежданите от организма опиоиди могат да оказват затормозяващо действие на дихателните центрове.

Симпатиковата нервна система на сърцето, отделяща адреналин, също може да се потиска от обезболяващото действие на плацебото, макар механизмът да е неизвестен (снижаване на самата болка и/или компенсиращо действие на опиоидите).

Холецистокининът противодейства на ефекта на ендогенните опиоиди, снижавайки реакцията на плацебото. Плацебото може да влияе и на отделянето на серотонин в хипофизата и надбъбречната жлеза, имитирайки ефекта на някои обезболяващи препарати.

„Обществеността се интересува от ефекта на плацебо, защото то обещава да разшири нашите представи за пределите на вътрешните възможности на човека. Учените – защото влиянието на убежденията върху човешкото поведение обещава възможности за изучаване на вътрешния контрол на емоционалните, сензорните и периферните процеси.

Изучаването на плацебото по своята същност се явява разглеждане на това как контекстът на убежденията и ценностите формира в мозъка процеси на възприятие и емоции и в крайна сметка влияе на психическото и физическото здраве.

Съвременната невронаука разглежда идеята, че субективните очаквания и ценности имат определени физиологични основи, които могат да оказват съществено влияние на мисленето, моторните процеси и вътрешната хомеостаза."

Фабрицио Бенедети, професор по неврофизиология и физиология на човека