Учени от САЩ и Швейцария са изучили възможната динамика на формирането на съвременния строеж на Меркурий.

Астрофизиците провели числено моделиране на динамиката на образуването на най-близката до Слънцето планета и стигнали до извода, че на ранните етапи от развитието на Слънчевата система, преди повече от четири милиарда години, на орбита около Слънцето са протекли редица сблъсъци на космически обекти, в резултат на които някои отломки са формирали съвременната планета, а други са били изхвърлени от орбита.

В един от моделите прото-Меркурият почти по допирателна се е сблъскал с прото-Венерата, в резултат на което значителни части от мантията и кората на ранния Меркурий са били разсеяни в околното пространство и след това – събрани на Венера.

Широко известната хипотеза за образуването на Меркурий се заключава в това, че съвременната структура на планетата е възникнала в резултат на пряк сблъсък на протопланетата и космически обект.

След това взаимодействие, както смятали специалистите, може да е настъпил срив в околното пространство на значителна част от външната кора и мантията на протопланетата. Но аномално високото съдържание на калий, сяра, хлор и натрий на Меркурий, които също трябвало да отлетят от планетата, противоречат на тази хипотеза.

Химичният състав на най-близката до Слънцето планета значително се отличава от състава на другите планети от земната група. На неговото ядро, състоящо се от желязо и никел, се падат около 65% от масата на планетата. За сравнение на ядрото на Земята се падат около 32% от общата маса на Синята планета. Подобно съдържание на желязо се наблюдава също на Венера и Марс.

Според учените по подобен на Меркурий начин се е образувал Марс, а също някои астероиди, като например Веста и Психея. Астрономите планират да продължат моделирането на формирането на космически тела от земната група.

Изследването на авторите е публикувано в сп. Nature Geoscience.