Космическите въздействия, както е известно, често водят до масови изчезвания на живи видове на Земята. Но ново изследване сочи още един факт.
Оказва се, че бомбардировката на Земята от комети и астероиди може не само да провокира изчезването на живота или някои негови форми, но и обратното – понякога това може да помогне за съхраняването на живота.
Става дума за това, че по време на бомбардировки от астероиди или комети на повърхността на нашата планета възникват своеобразни отвори и „пори", които защитават микробите и други живи организми от разрушителната интензивна космическа радиация.
Тези нови резултати, детайлно представени в International Journal of Astrobiology, вдъхновяват учените за ново търсене на живот на далечни планети. Екзопланетите, както и нашата Земя, някога може да са били подлагани на бомбардировка от астероиди и комети, а съответно в техните пукнатини може да са се съхранили някакви форми на живот.
На първо място, разбира се, става дума за твърди земеподобни планети. Макар че и ледените гиганти също може да съхраняват замразен живот в пукнатини на своята повърхност.
През изминалите 2,5 млрд. години животът на Земята е бил защитен от агресията на ултравиолетовото лъчение от озоновия слой. Но животът на Земята съществува поне от 3,5 млрд. години. Това е повече от достатъчно за създаването на защитния озонов слой. Нивото на кислород в атмосферата на Земята е нараствало с развитието на изпускащите кислород микроби. По-рано липсата на озонов слой е означавало, че животът преди увеличаването на кислорода би получил доза ултравиолетово лъчение, хиляди пъти по-разрушителна за ДНК, отколкото днес.
Учените смятат, че ранният живот на Земята е имал много начини за защита от пагубното въздействие на интензивната ултравиолетова радиация. Например многослойните строматолити са се защитавали от радиацията с дебелите си слоеве. Докато горните слоеве били подложени на въздействието на радиацията, долните оставали незасегнати. Природата имала собствени механизми за защита от космическото лъчение.
Изследователите са на мнение, че в периода преди 3,8 млрд. г. и 4,2 млрд. г. орди астероиди и комети са бомбардирали Земята, Луната и вътрешните планети. Тази ера е известна като Тежката бомбардировка. Въпросният период съвпада с най-древните доказателства за живот на Земята.
Много предишни изследвания също показват, че кратерите, възникващи при космическа бомбардировка, може да са били добро убежище за живота на ранната Земя или в друго място от нашата Слънчева система, обяснява водещият автор на изследването Кейси Брайс, геомикробиолог от Центъра по астробиология в Единбургския университет.
„Макар обикновено да мислим за бомбардировката от астероиди и комети като за разрушителни и фатални за живота събития, медалът има и друга страна – подобни въздействия могат в някои случаи да допринасят и благоприятстват съхраняването и развитието на микробен живот", добавя Брайс.
В хода на изследването била изучавана кристална порода, известна като гнайс, която била взета от метеоритния кратер Гоутен в Канада. Той е на приблизително 39 млн. години, а ширината му е около 16 км.
„Кратерът изглеждаше абсолютно безжизнен, докато не започнахме да ровим в скалите и да откриваме фотосинтетични бактерии, живеещи не само под повърхността, но и дълбоко в скалите, най-засегнати от въздействието на метеорити", казва Брайс.
Учените предположили, че бактериите са израснали в подложените на въздействие от метеорити скали, за да избегнат увреждането от високите нива ултравиолетово лъчение. Там те са продължавали да живеят и да се размножават във вече защитени от радиацията условия.
След удара скалите са станали порести, което позволило във вътрешността им да проникнат част от бактериите.
