Именно на подсъзнанието можете да разчитате, когато е необходимо да разпознаете лъжеца.
До такъв извод са стигнали психолозите от Калифорнийския университет в Бъркли.
Според изследователите, когато човек съзнателно се опитва да различи истината от лъжата, той обръща внимание на поведението на събеседника и по неговите жестове – нервничене или поглед встрани – се опитва да определи дали той лъже, или не.
Но както твърдят авторите на новото изследване, такива фактори далеч невинаги могат да бъдат точни индикатори на лъжата.
„Заехме се с това изследване, след като беше доказано, че човек много зле разпознава лъжата. Едва в 54% от случаите хората успяха правилно да определят дали ги заблуждават, или им казват истината", разказва съавторът на изследването Лин Бринке.
Такъв процент на успех се получава и ако човек на случаен принцип разпознава лъжеца. И все пак толкова ниска способност за разкриване на лъжата не се съотнася към факта, че хората са доста чувствителни към емоциите на околните и че могат да идентифицират личността на непознатите.
„След като открихме този парадокс, решихме да проверим може ли подсъзнанието да разпознае лъжеца в момента, когато съзнанието не е способно на това", разказва Бринке.
За участие в експеримента учените поканили 72 доброволци. Показали им видеозапис със заподозрени в престъпления, които също били участници в експеримента, но от друга група. Някои от тях били заснети да крадат $100 от лавица с книги, докато други не правели това. Всички заподозрени казвали, че нищо не са вземали, затова изглеждало, че едните лъжат, а другите казват истината.
Когато доброволците казвали кой е излъгал и кой не, повечето от отговорите им били неверни – те разпознавали лъжците в 43% от случаите, а казващите истината – в 48%.
Но освен това учените също използвали поведенчески тестове за времето на реакция, за да изследват подсъзнателните инстинкти на участниците и да установят интуитивното им мнение за заподозрените.
Резултатите показали, че участниците подсъзнателно свързвали характерните думи „неправдив", „нечестен" и „лъжлив" със заподозрените, които наистина лъжели. В същото време участниците били по-склонни да асоциират думите „честен" и „действителен" със заподозрените, които наистина казвали истината.
Вторият експеримент потвърдил тези изводи, което свидетелства за способността на хората за установяване на интуитивния смисъл. Подсъзнателната реакция сработва дори когато не се вслушваме в нея и даваме предимство на „осъзнатото" мнение.
„Тези резултати се явяват нова призма, през която може да се погледне към социалното възприятие. Може да се предположи, че поне от гледна точка на разпознаване на лъжата подсъзнателните мерки могат да осигурят допълнително разбиране на междуличностните отношения", казва Бринке.
