Ние съдим за хората много бързо. Доколко верни са тези съждения?
Иска ви се да направите добро впечатление на непознат и старателно сте репетирали първите си думи. Но всичко е безполезно, защото от другия край на линията за вас ще съдят още по първите звуци на приветствието.
Психолозите са открили, че две срички (да предположим, че това е думата „здравей") са достатъчни, за да направи човек изводи за събеседника (да речем – дали той заслужава доверие). Накратко казано, за съжаление съдим за другите много прибързано.
Отдавна е известно, че характерът на човека в голяма степен се определя от слуха. Установено е също, че ние много бързо си съставяме мнение за човека – достатъчен е един поглед. Фил Макалир от университета на Глазгоу (Великобритания) и колегите му само продължили търсенето на предшествениците си.
Изследователите запитали 64 студенти от Шотландия (поравно жени и мъже) да изрекат с неутрален тон текст, в който били включени и реплики от телефонен разговор. След това учените изрязали една-единствена дума – „ало" (или „здравей", тоест hello) и я предоставили за прослушване от 320 студенти (117 мъже, 203 жени) със слушалки или компютърни колонки.
Пред доброволците стояла задачата за аранжиране на гласа по десет параметъра – заслужава ли този човек доверие, стреми ли си той да командва другите, доколко е привлекателен, доколко гласът му е топъл и пр. Всеки от доброволците прослушвал всички гласове и ги оценявал само по един критерий, който му се предоставял на случаен принцип.
Макар че въпросното „ало" звучало само 300-500 милисекунди, студентите произнасяли съждение без колебание. Най-интересното и важното се заключава в това, че едни и същи приветствия предизвиквали сходна реакция у различни хора. (Например ето кое „хелоу" според повечето заслужава доверие, а това изглежда подозрително.)
Учените разсъдили, че определящо значение има именно тонът. Мъжът, повишаващ глас, и жената, променяща височината на гласа, изглеждат заслужаващи доверие. Мъжете с ниски гласове и жените с високи се възприемат като властни по природа.
Скоростта, с която доброволците произнасяли съжденията, се обясняват от Макалир от гледна точка на еволюционното предимство – колкото по-бързо разбереш можеш ли да се довериш на непознатия, толкова повече шансове имаш да останеш сред живите. Ако имаш намерение да решиш този въпрос след пет минути, то е голяма вероятността да нямаш изобщо такова време.
Любопитно е и това, че съществува зависимост между това, как възприемаме лицето и гласа. Сигналът, че човек заслужава или не заслужава доверие, идва от движещите се части на лицето, тоест от очите и устата, а за властността – от неподвижните: разстоянието между очите, ширината на челюстта.
По аналогичен начин степента на доверие към гласа произтича от височината и плавността, тоест от това, което ние можем да променим, докато съждението за властността се основава на това, което е невъзможно да се контролира – от дължината на вокалния тракт.
Остава само да се изясни доколко верни са тези съждения.
