Космическият апарат „Нови хоризонти“ на НАСА измина по-голямата част от своето пътуване и излезе на „финалната права“ от траекторията към Плутон – едно от най-загадъчните небесни тела в Слънчевата система.
В този момент, след проведени тестове на научната апаратура през лятото на миналата година, апаратът се намира на разстояние над 29 астрономически единици от Земята и на 4 а.е. от Плутон. Сондата се движи със скорост 14,8 км/с, за да се срещне с това ледено джудже. Според изчисленията срещата ще се състои на 14 юли 2015 година.
През този януари, след обновяване на навигационната карта на звездите и проверка на антените на космическия апарат, учените заявиха за окончателния избор на схемата от крайния етап от полета на апарата, който включва сближаване, близко прелитане и участък след преминаването на Плутон.
Целите на уникалната мисия „Нови хоризонти“ вече са обявявани и те остават без промяна. Това е изследване при близко прелитане на ледената планета джудже и на най-големия ѝ спътник Харон (дистанционно картографиране на тези небесни тела, изследване и определяне на техните геоложки и морфологически характеристики, атмосферите на Плутон и Харон, ако има такива, съставяне на температурни карти).
А също – търсенето на нови възможни спътници в околностите на Плутон. След изследването на системата на планетата джудже учените се надяват да проведат подобно проучване и на едно или повече небесни тела в пояса на Кайпер.
„Нови хоризонти“ носи на борда си седем научни уреда, които са подбрани след подробно разглеждане на множество варианти от научната програма за изследване на небесни тела в покрайнините на Слънчевата система. Главната им задача е събирането на колкото се може по-ценна и уникална информация за самия Плутон, за неизвестните области в околностите му и неговите спътници.
Камерите за наблюдение, монтирани на борда на космическия апарат, още през януари 2015 година ще започнат да предават изображения на Плутон и околностите му.
Днес са известни пет спътника на планетата джудже – от големия Харон, открит още през 1978 година, до съвсем малкия Стикс, открит през лятото на 2012-а. Не е изключено сондата да открие не само нови спътници, но и пръстени около Плутон. Планира се също изучаване на неговата атмосфера и взаимодействието ѝ със слънчевия вятър (ако атмосферата на отдалечаващия се от Слънцето Плутон по това време още не е замръзнала).
Сред уредите на борда на станцията, които са задействани в изпълнението на научната програма, са камерата LORRI (Long Range Reconnaissance Imager), която ще получава изображения от повърхността на Плутон с резолюция до 100 м.
Спектрометрите, работещи в инфрачервения и ултравиолетовия диапазон, ще дадат възможност да се построят карти в цвят, с отчитане на данните за състава и температурата на повърхността на Плутон, а също да се анализира атмосферата му. Ултравиолетовият уред Alice е предназначен за изследване на състава на атмосферата на Плутон и евентуално на Харон.
Радиоспектрометърът REX (Radio EXperiment) ще изследва структурата на атмосферата и ще проясни картината на взаимодействието ѝ със слънчевия вятър, ще изследва и плазмата (потоците) на изхода от атмосферата на планетата джудже.
На борда на апарата е разположен и уредът регистратор SDC, който ще брои космическия прах в пояса на Кайпер (разработка на студентите от университета в Колорадо и други вузове).
Самата среща, изследването на Плутон и неговите спътници са разделени на отделни етапи. Първият етап е оптична навигация на полета на космическия апарат при сближаването с Плутон и тя ще започне още през януари 2015 г. Вторият етап (от 4 април до 23 юни 2014 г.) представлява участък от полета, на който резолюцията от получаваните снимки от борда на апарата ще превиши качеството на тези от телескопа „Хъбъл“.
Третата фаза е непосредствено сближаване на апарата с Плутон и прелитане около планетата и нейното изучаване от близко разстояние в средата на юли 2015 година.
Освен „Нови хоризонти“ се предвижда и задействането на други средства за наблюдение (на Земята и в Космоса) в изследването на загадъчния Плутон и неговите околности.
В допълнение към посочените задачи учените планират провеждането на търсене на най-приемливите джуджета от пояса на Кайпер (едно или две) за пренасочване на сондата и провеждането на изследване на тези небесни обекти, ако, разбира се, позволят наличните в този момент ресурси на апарата.
