Въображението е еднакво необходимо и на лъжеца, и на гения.
Психолозите изяснили: тези, които послъгали, отчитайки личните си успехи след един експеримент, към следващата задача подхождали по-творчески, тъй като вече не се чувствали обвързани към правила.
„Принципът „правилата се създават, за да се нарушават" едновременно лежи в основата на креативността и нечестността", пояснява водещият автор на изследването Франческа Джино от Харвардската бизнес школа (САЩ).
Заедно със Скот Уилтърмът от университета на Южна Калифорния тя разработила редица експерименти, които позволявали да се лъже, а понякога и поощрявали към измама.
Например в хода на първия експеримент на вниманието на участниците били предлагани няколко числови матрици. Задачата се състояла в това да се намерят две числа, които не достигали до десет. Доброволците трябвало да решат колкото се може повече матрици и след това да се отчетат. Междувременно участниците получавали възможност да хитруват, тъй като не знаели, че ги наблюдават.
Вторият експеримент сякаш не бил свързан с предния – на доброволците били дадени три думи (например болка, рамо, пот) и трябвало да се подбере четвърта, свързана с тези три. Това е стандартен метод за измерване на способността за творческо мислене.
Оказало се, че почти 59% от участниците се опитали да излъжат изследователите за резултатите от първия експеримент. Но именно измамниците успели впоследствие най-добре да се справят с асоциациите.
В предишно изследване Джино изучавала връзката между лъжата и креативността от друга страна. Тя успяла да установи, че ако се поощри нестандартното мислене, човек се оказва по-склонен към неетично поведение.
Създава се впечатлението, че развитието на творческите способности може да нанесе вреда на нравствения облик на индивида. Но става ясно, че обратната причинно-следствена връзка също е вярна. По-скоро нещата опират до стремежа към оригиналност, желанието да излезеш извън установените рамки, които се проявяват ту така, ту иначе.
Може би тук се крие отговорът на въпроса, който отдавна озадачава учените – защо в хода на обществената еволюция измамниците досега не са изчезнали. Вероятно лъжците могат не само добре да се устроят, но и да донесат полза на обществото благодарение на творческата си жилка.
Затова вероятно често си затваряме очите пред техните номера. Вярно е и това, че съвременното общество поощрява креативното поведение и по този начин плоди измамници.
