През 90-те години на XIX век принцеса Тереза Баварска се сдобила по време на пътуване в Южна Америка с две мумии.

Едната от тях скоро била загубена, но втората се съхранила и стигнала до Баварската държавна археологична колекция в Мюнхен, където престояла повече от век.

„При бомбардировките по време на войните документацията е била унищожена напълно. Когато започнахме работа, за мумията беше известно много малко", разказва водещият автор на изследването Андреан Нерлих от Мюнхенския университет.

За да разберат повече за останките, Нерлих и колегите му провели компютърна томография. Отвън черепът изглеждал нормално, но при внимателно изучаване се изяснило, че челните кости са напълно раздробени.

„Вероятно преди смъртта жената е получила няколко много силни удара по черепа с остър предмет. Кости от черепа след удара са попаднали в мозъка", казва Нерлих.

Тялото се е съхранило много добре благодарение на това, че жената е била погребана в пясъците на пустинята Атакама. За кратко време пясъкът и вятърът отвели от тялото всички течности и така спрели разлагането. Произходът на жената е установен след редица анализи на мумията.

Характерната деформация на черепа – сплескване на костните структури – сочи принадлежност към инкската цивилизация. Това се потвърждава и от възрастта на мумията – жената е живяла някъде между 1451 и 1642 година, по време на разцвета на инкската култура. Освен това в косите ѝ са открити сплитания от козина на алпака и лама, носени предимно от южноамериканските народи.

Анализът на въглеродните и азотните изотопи показал, че жената е живяла недалече от морето на територията на Перу или Чили, хранила се е с много морски дарове и царевица и е починала на 20-25 годишна възраст.

Жената не е била здрава в момента на смъртта си. В стомаха и сърцето ѝ са открити характерни вплътнявания, свидетелстващи за присъствието на паразити. ДНК анализът на тези паразити установил, че на жертвата на ритуалното убийство и бездруго не е оставал дълъг живот, тъй като страдала от болест на Чагас.