Преди година неголямо небесно тяло влезе в атмосферата на Земята и се взриви над Челябинск. Макар че взривът се смята за слаб, за щастие тялото се „разкъса" на много голяма височина, иначе тежко му на града.
Както се и очакваше, за изминалото време нищо не е направено за противодействие срещу подобни заплахи. Добре че поне има теоретични разработки. И това е нормално (може би в кавички), тъй като спецификата на дейността на държавните структури се заключава в това, че докато гърмът не доведе до сериозни жертви, реални стъпки няма да се предприемат.
Все пак това общо правило си има и изключения. Бонг Уи от университета на Айова (САЩ) заявил на среща, посветена на напредналите иновационни концепции за усвояване на Космоса, следното: „Имаме решение, способно съществено да се смекчи заплахата от астероиден удар с всякакво време на предупреждение."
Последното е принципно – тела от рода на Челябинския метеорит много трудно може да се видят, дори ако си поставим такава задача – те не са големи, тъмни са и могат да дойдат откъм страната на Слънцето. Ако нещо успеем да открием, то това ще бъде в последния момент, когато време за реагиране почти няма да има. Какво позволява на учения да говори за възможност за реагиране дори при закъсняло предупреждение?
Господин Уи впрочем говори за успешно противодействие не просто на метеорити, а на доста големи тела – истински астероиди. И че може те да се забележат не няколко дни преди удара, а месеци и дори година. В идеален вариант толкова големи обекти би трябвало да се откриват десетилетия преди техния сблъсък със Земята и да се отклонят без ядрен удар, но сегашната реалност едва ли е идеална – повече от година до сблъсъка предупреждения може и да няма. Как тогава да реагираме?
Концепцията на Бонг Уи и колегите му, наречена Hypervelocity Asteroid Intercept Vehicle (HAIV), представлява тандемна противоастероидна система, в която главна част се явява неядрена глава, удряща астероида със скорост от порядъка на десетки километри в секунда или дори по-бавно, оставяйки след себе си само малък водовъртеж. Втората част на системата е ядрена бойна глава с мощност от 300 килотона до 2 мегатона. В зависимост от мощността всичко това ще струва от $500 млн. до $1,5 млрд.
Защо са необходими точно две степени? Както подчертават разработчиците, дори антибункерните варианти на ядрени боеприпаси изискват скорост на удара не по-малко от 300 м/с – иначе „бомбата" рискува да се разруши от удара преди детонацията, оставяйки върху астероида само драскотина.
Взрив в близост е способен да коригира орбитата на астероида само далече от планетата, а ако опасното небесно тяло бъде открито близо до Земята, то типичната скорост, необходима за прехващане, едва ли ще бъде под 10 км/с. Контактен взрив на повърхността ще има по-разрушителен ефект, но при сложен релеф на астероида неговата енергия може да бъде разсеяна настрани.
Оптимален изглежда подповърхностен взрив, при който повече от 90% от енергията на заряда ще отидат за разрушаване на астероида. В този случай дори тяло с диаметър 300 метра („челябинецът" е бил няколко десетки пъти по-малък) ще се разлети на множество отломки.
