Сондата IBEX помогна на учените да изяснят, че галактичните лъчи попадат на Земята неравномерно поради издължената форма на хелиосферата, се казва в статия, публикувана в сп. "Сайънс".
Границата на Слънчевата система, така наречената хелиопауза, се намира на около 16 милиарда километра от Слънцето. Там потокът слънчев вятър и магнитното поле на Слънцето отслабват толкова, че вече не могат да преодолеят налягането на междузвездното вещество.
Отвън плазмения „мехур" на Слънчевата система хелиосферата от всички страни е „бомбардирана" от поток космически лъчи. Независимо че голяма част от тях се отклоняват от магнитното поле, останалите все пак достигат до Земята.
Единствен източник на информация, постъпваща непосредствено от хелиопаузата, е апаратът „Вояджър 1". За изучаването на тази област е предназначена и сондата IBEX на НАСА, която се намира на орбита около Земята. През 2009 година тя е построила карта на всички граници на хелиосферата и е установила, че линиите на междузвездното магнитно поле са почти перпендикулярни на посоката на движение на Слънчевата система през галактиката.
Нейтан Швадрон от университета на Ню Хемпшър в Дърам и колегите му съпоставили откритите от този апарат данни с наблюденията на поведението на космическите лъчи, получени в обсерваторията IceCube в Антарктида, Milagro в Ню Мексико и AS7 в Тибет. Техните наблюдения могат да обяснят защо частиците космически лъчи постъпват на Земята неравномерно, и откъм „опашната" част на хелиосферата се регистрират повече, отколкото от противоположната страна.
Използвайки данните от IBEX, учените построили компютърен модел на поведението на магнитното поле на междузвездната среда около хелиосферата, където магнитното поле на Слънцето ги кара да се отклоняват. Учените установили, че поради това се променя и траекторията на космическите лъчи, в резултат на което те достигат Земята в различни пропорции. Оказало се, че полученият модел добре се съгласува с наблюденията, което потвърждава резултатите от IBEX, макар да се разминава с резултатите от „Вояджър".
Данните от „Вояджър" свидетелстват за друга посока на магнитните линии извън пределите на хелиосферата, но учените в бъдеще се надяват да изяснят причините за това разминаване.
„Анализът, проведен в тази статия, добре корелира с теоретичните представи за хелиосферата, които се основават на нашите модели, използващи наблюденията на IBEX за определяне на посоката на междузвездното магнитно поле. Хелиопаузата е силно разтеглена в „подветрената" страна с повече от 3 трилиона километра, което може да влияе на попадането на високоенергийни космически лъчи в Слънчевата система", пояснява Николай Порогелов от университета на Алабама в Хънтсвил (САЩ), цитиран от РИА Новости.
