Шифър на древни скандинавци, над който много години си блъскат главите специалистите, изглежда, се предал пред норвежки рунулог. Засекретени били игриви съобщения, напомнящи съвременни SMS-и, твърди ученият.
Кодът, получил названието „йотунвилур“ (jötunvillur), се отнася към XII–XIII в. И се среща само в девет надписа, открити в различни части на Скандинавия. Йонас Нордби от университета на Осло го разшифровал, след като се натъкнал на табелка от Берген, където някакви си Сигърд и Лавранс изрязали имената си едновременно с йотунвилур и с обикновена руническа азбука.
„Използването на шифри е било широко разпространено. Голяма част от населението го е използвало. Затова мисля, че хората се се обучавали на шифър едновременно с руническата азбука. Тоест ако вие сте се научили да четете и пишете, сте умеели да ползвате и шифрите“, пояснява Нордби.
Нордби първо анализирал всички известни зашифровани рунически записи от Северна Европа – около 80 надписа, част от които датират от 800 г. от н.е. Ключът към разгадаването се оказал много прост и той бил последната буква в името на руната.
Девет от откритите от Нордби записи са закодирани с шифър, който се основава на това, че всяка руна си има свое име. При шифроването тя се заменя с тази, която обозначава звука, на който завършва първата. Но тъй като имената на много руни завършват еднакво, полученият текст не се поддава на еднозначна разшифровка. Затова ученият смята, че този шифър е използван за запомняне на руните, а не за предаване на съобщения.
Един от надписите, където руните са представени с шифри, гласи: „Целуни ме.“, а на Оркнейските острови е открита плочка с кодирания надпис „Тези руни са написани от най-изкусния писец на запад от морето“. Често шифровани се оказват само думите: „Разгадай, ако можеш.“
Нордби смята, че тези шифри, включително и йотунвилур, не са използвани не за обмен на секретни съобщения между влюбени, заговорници или военни, а е бил само един от начините да се научи азбуката заедно с името на руните.
С подобна гледна точка е съгласен и друг специалист по руните – Хенрик Уилямс от университета в Упсала (Швеция), тъй като няма нищо важно в закодираните съобщения, а съставянето и разгадаването им е интересно.
В други записи се използва шифърът на Цезар, в който всяка буква се замества с друга, която стои в азбуката през определен брой букви.
Зашифрованите текстове често съдържат призив към читателя да ги разгадае и Нордби смята, че обменът на шифровани послания може да е бил нещо като игра. За това сочи и надпис, в който руните били „скрити“ сред нарисувани човешки фигури, смята ученият.
Двама мъже – Сигърд и Лавранс – изрязали имената си на дървена плочка, която датира от XIII в. Имената са написани както с шифър, така и с обикновени руни, което помогнало на Нордби да разбие кода.
© Aslak Liestøl/Museum of Cultural History, University of Oslo
Шифровка, която гласи: “Целуни ме.” Надписът е датиран от XII-XIII в.
© Jonas Nordby
