Израелски археолози откриха уникална мозайка на пода на 1500-годишна византийска църква.

Руините били открити по време на планови разкопки за бъдещи строителни работи в Алума, на 50 км южно от Тел Авив.

Археологът Давида Айзенберг Деген разказва, че в хода на разкопките бил прокопан триметров отвор в могила и през него специалистите видели белите плочки на античната мозайка.

Базиликата някога била център на местното византийско население, но археолозите подозират, че на християнските богослужения тук са се стичали хора от много съседни общини. Сградата се намирала до главен път, свързващ пристанищния град Ашкелон на запад с Бейт Гуврин и Йерусалим на изток.

„Обичайната селска византийска църква обикновено е по-малка. Размерите на това здание (22 на 12 метра) и разположението му до важен търговски път го правят особено“, смята Деген. По-рано при разкопки в този район са били открити останки на няколко подобни селища, но нито едно от тях нямало християнски храм. По-скоро това е свидетелство, че именно тази църква е играла роля на своеобразен местен център на християнството.

Археолозите планират да продължат работа на обекта още седмица, но те вече са открили редица чудни находки. Едната от тях е мозайка, съдържаща христограм (хризма), тоест монограм, състоящ се от първите две букви на ХР на гръцкото Χριστός .

В тези времена византийските християни никога не са разполагали кръст на мозаечните подове, за да не настъпват с крака Божия символ. След като император Константин одобрил хризмата през 312 г. пр.н.е., той станал официален и най-разпространен символ на християнството, а в по-широко значение – победа и триумф. Символът „Хи-Ро“ дълго време бил за гърците знак на добро предзнаменование.

От двете му страни са разположени алфа и омега, първата и последната буква от гръцката азбука. Този символ влиза в Откровението на Йоан Богослов: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят,първият ипоследният.“ Мозайката е украсена и от изображението на четири птици, две от които държат венец пред хризмата.

В базиликата археолозите са открили и мраморни колони и вътрешен двор, също застлан с мозайка от бели плочки и украсен с цветни геометрични фигури. Колоните са разделяли сградата на три части – централна и две странични, което е характерно за храмовете от ранното християнство. На входа е разположен мозаечен атриум с кладенец. Пред входа има надпис на гръцки език, съдържащ имената на Мария и Исус, както и на човека, финансирал строителството на храма.

Мозайките в наоса са украсени с рисунки във формата на 40 медальона, обвити в лоза, една от които също съдържа христограм. На другите медальони може да се разгледат изображения на растения и животни – зебри, пауни, леопарди и диви свине. Три медальона съдържат паметни надписи с имена на две глави на местната църква – Деметриос и Херакъл.

В горната част на църквата археолозите открили следи от по-късни епохи, включително ислямски стенни фрагменти и следи от ями за боклук от времената на Османската империя (Алума се намира недалеч от османското, а по-късно палестинско село Хата).

Разкопките разкрили и византийски стъклени съдове и грънчарска работилница, специализирана някога в изработката на амфори, кухненска посуда, чаши и маслени светилници. Подобни находки сочат за богата и развита местна култура. Смята се, че хората, живели в региона в тези далечни времена, са изкарвали прехраната си с производство на вино и са продавали продукцията си на запад, към бреговете на Средиземно море.

Планира се мозайките да бъдат преместени в регионалния музей.