Досега се смяташе, че обект, способен да изгони звездите от Млечния път, има само в центъра на последния.

Международен екип астрономи, сред които и дипломантката на университета Вандербилт (САЩ) Лорен Паладино, са открили много необичайна група хиперскоростни звезди.

Само преди няколко години астрономите знаеха едва за 16 звезди от такъв род, тоест за светила, излитащи от ядрото на галактиката със скорост над четвърта космическа и затова напускащи Млечния път с намерение да станат междугалактични скитници.

След това астрономите от университета Вандербилт, използвайки данните на Слоанския цифров обзор на небето, са открили още 675 такива обекта, сред които имало не само обичайни сини гиганти, но и червени, които някога са били жълти джуджета от рода на нашето Слънце.

Но този път същият източник на данни позволил да се открие нещо доста по-странно – от рода на обикновени звезди, имащи толкова висока скорост (до 1000 км/с), но които очевидно не са родом от галактичното ядро. Между другото, за да се придаде на толкова масивен обект скорост, десетки пъти превишаваща показателите на обикновените звезди на съседите, са необходими доста нетривиални фактори, които досега не са смятани за възможни някъде извън пределите на центъра на галактиката.

…и отстрани. В цвят са четирите групи хиперскоростни звезди, открити в диска.
© European Southern Observatory

Поясняваме: принципно никой не разхвърля светилата на всички страни, тъй като това изисква колосални разходи на енергия. Но ако двойна звездна система случайно се сближи с голямата черна дупка в центъра на Млечния път, то захващайки едната от звездите, свръхмасивната черна дупка ще придаде огромна скорост на другата, на принципа на нещо от рода на гравитационна прашка, и рязко ще ускори звездата.

Именно затова сред хиперскоростните звезди има сравнително много сини – центърът на галактиката просто гъмжи от тях, а за да попаднеш в близките околности на Стрелец А*, тоест на споменатата горе черна дупка, не бива да си прекалено далече от нея.

Трудностите с концепцията възникнали през 2012 година, когато се изяснило, че хиперскоростни могат да са и обикновените звезди. Сега ситуацията се усложнява от това, че посоката на движение на новооткритите обекти не може да идва от ядрото. А тъй като при такава скорост е трудно да се измени траекторията на звездите без спиране, това означава, че те не са „местни“. Освен това химичният им състав е характерен за галактичния диск, а не за ядрото, което прави въпроса за мястото на произхода им пределно ясен.

Какво може да им е придало такива екзотични параметри? Едно нещо – Стрелец А* с неговите четири милиона слънчеви маси „тегло“ – свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път наистина е способна да плоди хиперскоростни звезди.

Новите звезди принадлежат към оранжевите и жълтите джуджета, тоест повече приличат на Слънцето и неговите съседи, отколкото на ярките светила от центъра.
© SDSS

Но новооткритите 20 хиперскоростни звезди от диска не могат да бъдат ускорени от толкова масивни образувания просто защото тях ги няма в диска на галактиката, а и няма какво да правят там (дори в дисковете на други галактики не виждаме изобилие от свръхмасивни черни дупки).

До известна степен появата на такива светила скитници може да се припише на черни дупки с така наречената междинна маса, които наистина може да се крият в кълбовидните купове или в самия диск на Млечния път.

Засега достоверно известните представители на този клас черни дупки са малобройни, за да може да се твърди нещо подобно. Общо взето господата астрономи продължават да се трудят над обяснението на произхода на тези хиперскоростни звезди…