Много хора вярват в свръхестетвените явления и мислят, че всъщност се сблъскват с невероятното, с призраци и прояви на свръхспособности, които не се поддават на научно обяснение.
Очевидно този въпрос е свързан не толкова с начина на мислене на тези хора, колкото с това, че човешкият мозък изначално е способен да вижда свръхестествени явления.
При бързата работа мозъкът, без който функционирането на живите същества е невъзможно, се старае да прави извод въз основа на ограничено количество информация, затова може грешно да приеме несъществуващите неща за действителни.
Показателен пример може да бъде виждането на лица и образи. Съществуват хора, които са видели лика на Исус Христос в картофен чипс или Дева Мария с Майка Тереза на тостера. Защо се случва това?
Разпознаването на лица е много важен навик в обществения живот на човека. Може да си навлечеш големи неприятности, ако навреме не забележиш враждебното изражение на лицето на събеседника си. Изследване на записи на мозъчната дейност показали, че доста голяма част от мозъка е задействана в разпознаването и обработването на лица.
В зависимост от човека тази система може да работи със свръхсили и тогава той започва навсякъде да вижда очи и усти. Така по разумен начин може да се обяснят и снимките с призраци.
Освен това човек във всекидневния си живот взаимодейства с други хора, за което му е необходимо да разбира намеренията на събеседника. Установяването на причините за действията на другите хора е област от работата на мозъка, затова мнозина започват да виждат смисъл в постъпките на хората там, където го няма. Възможно е тази система за разпознаване да е свързана с вярата в съществуването на привидения.
Неврофизиологът от болницата на Цюрихския университет Бругер е обърнал внимание на това, че при повечето пациенти, които смятат, че са изпитали върху себе си свръхестествени явления, доминира дясното полукълбо на мозъка.
Човешкият мозък е разделен на ляво и дясно полукълбо, дясното полукълбо отговаря за разпознаването на лица, определени видове креативно мислене, визуални изображения, музика и т.н.
В тест за определяне на доминиращото полукълбо на мозъка има точка, в която се пита кое от двете предложени лица на снимката изглежда по-радостно.
Лицето на снимка А се усмихва с дясната част, лицето на снимка Б – с лявата. Човек чете визуалната информация с очи и всяко око я изпраща в противоположното мозъчно полукълбо, където тя се обработва, след това лявата половина от снимката постъпва в дясното полукълбо, дясната половина – в лявото. Смята се, че хората с доминиращо дясно полукълбо по-силно възприемат лявата част на лицето, затова лице Б им се струва по-радостно от лице А.
Бругер провел този тип тестване върху няколкостотин доброволци, след което всеки от тях описвал колко силно вярва в паранормални явления. Резултатите от теста показали тенденция, че хората, изпитващи свръхестествено върху себе си, са с доминиращо дясно полукълбо.
