Представете си, че стоите на брега на езеро, но не на нашата планета. Наоколо няма никаква растителност, температурата е паднала до -179ºС, а небето е оцветено в болезнено оранжев оттенък.
И независимо от вледеняващия кръвта вятър, върху тъмната повърхност на водата няма дори признак от вълничка.
Добре дошли на морето Лигея на Титан!
Най-големият спътник на Сатурн е призрачен свят с размерите на Меркурий. Това е единствената луна в Слънчевата система с дебела, мъглива атмосфера и единственото място, на чиято повърхност има големи обеми течност (освен Земята, разбира се). Има само една, но голяма разлика – езерата и моретата на мразовития Титан са пълни с течни въглеводороди, такива като метан. И изглеждат невероятно гладки.
Изследователите смятали, че луната Титан по условия прилича на ранната Земя. Да, на това космическо тяло валят дъждове, има планини и долини, езера и морета. Но при температура минус двеста градуса Титан е абсолютно чужд на Земята свят. Особено когато става въпрос за химията.
Интересно е, че големите водоеми на Титан са разположени в пределите на правоъгълник с размери около 900 на 1800 км. Изследователите смятат, че за това явление са отговорни тектонските процеси. А малките езера вероятно са се образували в области, където почвата частично се е разрушила по почти земен сценарий – при образуването на дупки във варовиковите скали.
Предишни радиолокационни карти, съставени от сондата „Касини” на НАСА са показали, че най-голямото езеро – Онтарио, разположено в южната част на спътника, е невероятно гладко. Колебанията на повърхността не достигат и три милиметра.
Последните резултати от работата на „Касини”, представени на заседанието на Американския геофизически съюз, показват, че морето Лигея близо до северния полюс на луната е още по-статично. Вълненията на неговата повърхност не достигат и един милиметър.
Морето Лигея. © NASA
„Това са доста любопитни наблюдения, тъй като ни е известно, че близо до екватора на Титан са разположени красиви 100-метрови дюни – казва Александър Хейс от Корнуелския университет. – А там, където има дюни, има и вятър.” Сега екипът на Хейс разработва модели, които да изяснят защо във водоемите на Титан не възникват вълни.
Това поведение може да е сезонна черта. Годината на Титан съответства на 30 земни. Затова „Касини” е наблюдавал едва много дълга зима в северната половина на луната. Но скоро трябва да започне северната пролет.
„В близките няколко години на Титан ще се наблюдава интересно време – смята Линда Спилкър от проекта „Касини”. – Наближава лятото, слънцето ще бъде високо в небето и никой не знае какво ни очаква. Дали езерата ще се изпарят и ще се излеят в метанови дъждове? Ще се усилят ли ветровете, създавайки вълни и малки урагани на езерата?”
Необичайната гладкост на северното езеро не била единствената изненада, получена от последните данни на „Касини”. Преди се смяташе, че в химичния състав на морето Лигея преобладава етан. Радиолокационните уреди на сондата са успели да изучат езерото до самото дъно. Оказало се, че течността е чиста и прозрачна. Дори станало ясно, че езерото е пълно предимно с метан – основен компонент на природния газ.
„Изчисленията показват, че само това езеро съдържа по обем 40 пъти повече въглеводородна течност, отколкото нефтения резервоар на цялата Земя – разказва Хейс. – А всички видими морета и езера на Титан съдържат 300 пъти повече потенциално течно гориво.”
Според данните морето Лигея съдържа около 9000 куб. км течен метан. При това то се явява едва вторият по съдържание на въглеводороди резервоар на спътника – на първо място е морето Кракен, чиито запаси се смята, че са пет пъти по обширни.
Експертите отбелязват, че обикновени хора често ги питат: „Не можем ли да намерим начин да донесем всички тези запаси на Земята?” Дори ако не се вземат под внимание всички сложности от технически характер, идеята не изглежда разумна на учените – на нашата планета просто няма да й стигне кислородът, за да изгори такива обеми втечнен газ.
