За първи път торнадото на Сатурн, което прилича на гигантска роза, е заснето през цветни филтри. За първи път виждаме „вихрушката” на планетата в цялата й ширина.

Космическият апарат на НАСА „Касини” е заснел филм с най-високата до днес резолюция, посветен на уникалното шестоъгълно струйно течение в атмосферата на Северния полюс на Сатурн.

Шестоъгълникът с диаметър е 30 000 км представлява вълнообразно струйно течение, което достига скорост от 322 км/ч, с чудовищен ураган в центъра. Подобен няма никъде другаде в Слънчевата система.

„Това е просто поток въздух – пояснява Андрю Ингерсол от Калифорнийския технологичен институт. – Природните явления, подобни на това, са изключително нестабилни. Земен ураган обикновено живее една седмица, а този се наблюдава от нас вече няколко десетилетия. Възможно е да съществува стотици години.”

На Земята метеорологичните форми се разрушават от триенето в релефа. Затова има подозрение, че стабилността на шестоъгълника е свързана с липсата на твърда повърхност на Сатурн, който по същество е гигантска газова топка.

Учените успели да разгледат шестоъгълника добре благодарение на това, че от края на 2012 година Слънцето осветява недрата на планетата. „Касини” го е снимал в продължение на десет часа с висока резолюция, което позволило на изследователите детайлно да видят движението на облаците.

Те установили същото, което сега наблюдаваме ние – около полюса бушува ураган, но има и малки вихри, въртящи се в посока, противоположна на посоката на шестоъгълника. Редица завихряния се носят заедно със струйното течение, сякаш участват в надбягване. Диаметърът на най-големия от вихрите е 3500 км, което е около два пъти повече от най-големия ураган, регистриран на Земята.

Изображенията са анализирани в изкуствени цветове, за да се види по-добре разликата между типовете частици в атмосферата. „Вътре в шестоъгълника има по-малко големи атмосферни частици (haze particles) и повече малки, а извън неговите предели всичко е обратното – разказва Кунио Саянаги от университета в Хемптън. – Шестоъгълното струйно течение играе ролята на бариера, образувайки нещо като аналог на озоновата дупка над Антарктида.”

Действително озоновата дупка над Антарктида се е формирала в област, заобиколена от струйно течение, което напомня на шестоъгълника на Сатурн. През зимата се създават такива условия, при които протичат химични процеси, разрушаващи озона, а струйното течение не позволява да се попълнят запасите на озон отвън.

На Сатурн големите аерозоли точно по същия начин не могат да преодолеят бариерата на струйното течение. Те се образуват, когато атмосферата е осветена, а слънчевата светлина се е добрала до Северното полукълбо на планетата едва през август 2009 година.

„През 2017 година се очаква лятното слънцестоене, осветеността на Северния полюс ще се увеличи и ние предвкусваме наблюдението на бъдещите промени от двете страни на шестоъгълника”, радва се Скот Аджингтън от Лабораторията за реактивно движение.