Тибетските ледници намаляват по размери. Това вече е известно на всички. Смяташе се, че те отстъпват преди всичко на ниски височини, но ново изследване говори за загуба на лед и на височина около 6000 метра.
„Ледниците са обезглавени”, драматизира глациологът Кан Шичън от Института аз изследване на Тибетското плато (КНР).
Неговият екип разглежда знаците, оставени в леда от екологични инциденти, изменили химичния състав на атмосферата. „Когато въздушните мехурчета се озоват в ледения капан, заедно с тях там попадат и характерни за това време химични съединения”, пояснява Шичън.
Сред подобни инциденти са ядрени изпитания, които особено често се провеждали през 1952–1963 г. и се съпровождали с изхвърляне на радиоактивни съединения, особено тритий. „Те са оставили уникален автограф в ледниците по цял свят”, отбелязва изследователят.
Изучаването на ледени ядра, добити от два тибетски ледника на височина около 6000 метра, накарало Шичън да посърне. Ядро от ледника Ланун, разположен в южната част на Тибет, не показал нито високо съдържание на тритий, свързан с ядрени изпитания, нито следи от радиоактивни съединения след чернобилската авария през 1986 г. Това говори, че слоят лед, образувал се след 1950 година, безвъзвратно се е разтопил или е сублимирал.
В друго ледено ядро, от ледника Гоцюй в Централен Тибет, са открити химични следи от изпитания на ядрено оръжие и изригването на вулкана Галунгунг в Индонезия през 1982 г., а чернобилският сигнал отсъствал. Освен това съдържанието на живак в образците, отразяващо световните и регионалните тенденции на емисиите, внезапно спада през 80-те години. „Ледникът губи лед вече три десетилетия”, казва Кан.
„Странно е, че ледниците се топят толкова високо в планините”, коментира палеоклиматологът Ахим Бройнинг от университета в Ерланген-Нюрнберг. Неговото учудване е разбираемо – на голяма височина обикновено целогодишно се задържат ниски температури.
„Свикнали сме да мислим, че ледниците на такива височини се намират в безопасност, но тези изследвания говорят за обратното явление – или поне на някои места – добавя ученият. – И ние не знаем колко широко е разпространен този феномен.”
Ледени ядра от такива места са необикновено редки. Известен е само един тибетски ледник, губещ лед на голяма височина, Наймона Нии в югозападната част. И все пак новите данни повдигат въпроси за съдбата на водните ресурси в региона, особено във връзка с това, че трите ледника са разположени в различни климатични зони, подчертава Кан. Тибетският лед служи като своеобразно водохранилище, снабдяващо много области в Китай и Южна Азия, където живеят стотици милиони хора.
„Това явление не е задължително уникално за Тибетското плато – казва Кан. – Единственият начин да се получи пълна картина за случващото се е в добива на нови ледени ядра от върховете по цял свят.”
Резултатите от изследването са представени в Тюбинген (Германия) на 28-ия семинар по Хималаите, Каракорум и Тибет и 6-ия международен симпозиум по Тибетското плато.
