Авиосалонът МАКС 2013, който се откри на 27 август, обещава много нови неща. Възможностите на самолетите, хеликоптерите, безпилотните апарати и системите за ПВО се увеличават за сметка на подобрение на оборудването, повишаване на неговата производителност и усъвершенстване на системите за обмяна на информация. Практически цялото развитие на авиацията през първия век на съществуването й било неразделно свързано с рекордни по скорост, далечина, височина, продължителност на полета, товароподемност на самолета. Почти всички рекордни показатели били постигнати през 60-те-70-те години на миналия век, след което „рекордната” активност чувствително намаляла, а срокът на служба на самолетите – както на отделни единици, така и като цяло, беше увеличен. С редки изключения нито един от следвоенните видове самолети американска и съветска разработка не е служил по-малко от три десетилетия. Редица най-успешни разработки имали шанс да посрещнат своята стогодишнина, оставайки в строя и използвайки се за прякото си предназначение.

Заедно с това прогресът в авиацията продължаваше, но усъвершенстването на самолетите върви по пътя на развитие на оборудването, внедряването на по-икономични двигатели, намаление на теглото на излитащите самолети, разработени преди 30 години модели, за сметка на нови материали и т.н. Един от най-главните пробиви през последните десетилетия стана развитието на безпилотни самолети – отсъствието на човек даде възможност рязко да бъдат намалени габаритите и масата на летателния апарат, което до голяма степен определяше необходимостта от поддържане на живота и работната способност на пилота. Заедно с това, акцентът на летателни роботи не може да бъде абсолютен - развитието на радио-електронната борба не позволява да бъде гарантирана абсолютна надеждност на безпилотните летателни апарати и на други подобни системи в сблъсък между две страни, притежаващи развити въоръжени сили.

Това подтиква да бъде продължено усъвършенстването на пилотираните самолети, които благодарение на съвременната електроника могат да решават целия спектър от задачи, който по-рано се разпределяше между няколко класи самолети.

Подобна еволюция в рамките на едно семейство самолети може да се наблюдава, например, на платформата на Т-10 – първият самолет от такова семейство беше издигнат във въздуха през 1977 година. Започналата еволюция от чисто въздушния боец Су-27, който практически нямаше възможности за работа по земята, в резултат се роди Су-30МКИ/Су-30СМ и Су-35С, които могат еднакво уверено да решават както задачи на въздушния бой, така и да атакуват наземни цели. Нещо повече, модернизираните Су-27 съветско производство, превърнали се в Су-27СМ, също получават такива възможности. На МАКС 2013 ще може да се проследи еволюцията на това легендарно семейство от самото начало до днешен ден, с което историята не свършва: съдейки по всичко, самолети на платформа Т-10 ще се използват още не по-малко от две десетилетия.