Изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл през 2010 г., което прекъсна за 5 седмици полетите в Европа, е имало „чувствителен, макар и кратък ефект“ върху екосистемите в Атлантическия океан, съобщиха британски учени, цитирани от Би Би Си. Пепелта от изригването е нанесла разтворено желязо в Северния Атлантик, предизвиквайки цъфтеж на планктона. Авторите от Националния океанографски център в Саутхемптън твърдят, че са имали късмета да бъдат в океана по време на изригването и малко след това, тъй като това им е предоставило рядката възможност да изследват водата. Пепелта се е разпръснала на 570 000 кв. км в Северния Атлантик. „Проучването ни бе уникално в смисъла, че бяхме първите да изследваме водата за разпръсната вулканична пепел и за химическия и биологичен ефект по повърхността на океана“, казва водещият автор Ерик Ахтерберг. Три години преди изригването екипът доказа, че производството на фитопланктон, който е базов елемент в морските хранителни вериги, е възпрепятствано от ограниченото количество разтворено желязо, което пък е жизнено важно за растежа на микроскопичните растения.
През 2010 г. екипът открил, че допълнителното количество разтворено желязо наистина е предизвикало по-ранен цъфтеж на планктона, но той е бил само 15 – 20% по-голям от нормалното, тъй като желязото от своя страна е предизвикало бързо биологично премахване на нитрати, а те са намалили количеството водород – друг жизнен елемент за растежа на организмите.