Учени, работещи с Големия адронен колайдер в ЦЕРН, са намерили извънредно рядък случай на разпад на елементарни частици, който подлага под съмнение теорията за суперсиметрията, съобщава Би Би Си. Тази теория от „новата физика“ предполага, че всички известни елементарни частици имат партньори двойници – суперсиметрични частици. Те са се зародили заедно с обикновените в момента на Големия взрив. След това суперсиметричните частици са станали по-тежки, разпаднали са се и от останките се е образувала „тъмната материя“. Една четвърт от Вселената се състои от нея, но обяснения за съществуването й няма в Стандартния модел на физиката.

Поддръжниците на теорията за суперсиметрията се надяваха да получат чрез колайдера потвърждение в правотата си. Но това, което са наблюдавали учените в ЦЕРН, оставя в сила Стандартния модел. Учените са измерили скоростта на разпада на частиците мезон Bs на две частици - мюони. За първи път такъв разпад се наблюдава в изкуствени условия и според разчетите на учените на милиард разпада на този мезон се падат само три от този вид. Ако в действителност е имало суперпартньори на обикновените частици, то такива разпади ще бъдат много повече.

Професор Крис Паркс, който е автор на британския екип в експеримента под кодовото название LHCb, смята, че още е рано да се погребе суперсиметрията като теория, но последните резултати показват, че тя е „тежко болна“.