Русия стабилно удържа лидерската позицията на пазара за услуги по извеждането на космически апарати в орбита: от 640 успешни старта за последните 10 години на Русия се падат 255, съобщи "Голось России". Второто място заема САЩ със 191 старта, а на трето остава Китай със 87.

Русия пое ролята на космически превозвач през 90-те години, когато броят на стартовете за собствени интереси рязко намаля, а отрасълът трябваше някакси да се издържа. Започналият благодарение на научно-техническата революция бум на комерсиалния космос много помогна за увеличаването на стартовете с комерсиална цел.

Но, докато Русия усвояваше нишата на космическите извеждания, в отрасъла започнаха системни промени. Първата тенденция стана рязкото откъсване на основните конкуренти - САЩ и ЕС - по сложноста на изпълняваните в орбита задачи, като например „Хъбъл”, „Касини”, поредицата марсиански апарати и т.н. на фона на намаляването на сложните руски проекти.

Втората тенденция бе развитието на националните програми за ракети-носители на страните от втория ешелон. Китай и Индия вече постигнаха определени успехи и дялът на апаратите, извеждани в орбита от тях самостоятелно, ще се увеличава. В бъдеще те могат да се намесят и на международния пазар на извеждането на апарати в космоса.

И накрая, значим фактор стана детето на Елон Маск - компанията SpaceX, която все по уверено навлиза на пазара с ракетата Falcon 9 и космическия кораб Dragon. Своята роля изиграха и новите европейски и японски разработки.

Съчетанието на изброените по-горе фактори доведе до това, че позицията на Русия като лидер на пазара за космическите стартове се оказа заплашена. Развитието на Falcon 9 и Dragon заплашва в обозримо бъдеще да даде на клиентите по-изгоден комплекс, отколкото „Съюз”- „Прогрес”.

Единственият реален изход за Русия днес е планомерното развитие на собствената и космическа програма без да се търси успех в стартовете с комерсиална цел. По този път предстои да бъдат решени няколко задачи. Първо - повишаването на надежността на използването на вече съществуващите системи, които засега са основа на руската космическа програма. Второ - въвеждането в експлоатация на новия комплекс носител-транспортна платформа, която да замени „Прогрес” и „Съюз” и да се конкурира с чуждестранните изделия от ново поколение. И, най-накрая, връщането на Русия като самостоятелен играч на полето на сложните и скъпоструващи проекти за изследване и усвояване на космоса. При това Луната и Марс, важни като стратегически цели, не трябва да закриват огромното поле на дейност в околоземното пространство. Залог за това развитие на свой ред трябва да стане промяната на отношението към космоса. Перспективите на този отрасъл не могат да се свързват само с търговската изгода - иначе скоро даже съществуващите възможности за получаване на тази изгода ще се окажат изчерпани.